1.Какво представляват новините? Новините са информация върху настоящи събития, комуникирана чрез печат, излъчване, интернет или изказване, споделяне, устно, към някого или към масова аудитория. На повечето езици думата за новини има сходен смисъл и етимология - на английски е news (от new - нов), на руски е новости, на френски - nouvelles, а на немски - Nachrichten. Новинарските организации най-често се очаква, че се стремят към обективност, репортерите твърдят, че се опитват да покрият всички страни на даден въпрос безпристрастно в сравнение с коментарите или анализите, които предоставят мнение или лична гледна точка. Новината е оперативно информационно съобщение, което представлява политически, социален или икономически интерес за аудиторията със своята новост. Това е съобщение за събития станали наскоро или случващи се в настоящия момент. По правило, новините по телевизията и радиото се повтарят по няколко пъти на ден, започвайки още в ранните часове и чак до две минути преди полунощ. Новините обикновено са в областта на политиката, икономиката, науката, културата, спорта и синоптичната прогноза в края. Според традициите на западната демокрация, обществото има очакване новините да са максимално неутрални и обективни, като се отделят от коментариите. Изборът на новини се осъществява от редакционна колегия. 2.Ценност на информацията Аксиологията е един от малко изучените аспекти на журналистическата информация. Ценността на информацията най-често се разглежда като прагматично свойство, тоест определя се от нейната значимост, важност, полезност за онзи, който я получава. А прагматичност в случая означава, че новините-съобщенията влияят върху практическото поведение на получателя, съдействат за реализация на неговите жизнени цели. Големината на ценността според Харчевич се измерва с ролята й за постигане на тези цели. Очевидно тук се има предвид качествената страна на съобщението. Изхожда се от максимата, че ценно е само такова съобщение, което намалява, снема съществуващата неопределеност. Необходима предпостака в случая е реципиентът да разбира съобщението. За да избегне субективизмът на оценките, група изследователи (Хил, Бонджийн) са определили два индекса за ценност:1. Бързината, с която се разпространява дадено съобщение; 2. Степен на нарастване на междуличностната комуникация. Лансира се  и възгледът, че ценността на информацията е резултат от съвкупността на различни качествени и количествени характеристики. И тази съвкупност може да се разглежда като мярка за нейната ценност. Имат се предвид такива показатели като значимост, ранг, стойност, достоверност, достъпност, своевременност. В своята книга ,,Правене на новини’’ Голдинг и Елиът изтъкват, че за да бъдат ценни, новините следва да притежават редица качества. Ето някои от тях:    -Драма, която предполага конфликт, сблъсък. Според един от президентите на Ен Би Си Р. Франк, плътта на новината са радостта, тъгата, шокът и страхът.    - Развлечението заема престижно място в листата на ценностите: като цел, тоест само по себе си, но и като средство за постигането на други цели.     - Важност, което ще рече новината да бъде значима за публиката. Не е изключено определена аудитория да не дооцени дадено съобщение, но то да бъде важно за обществото.    - Размер, следствие единствено от важността на събиието.    - Краткост. Реципиентът в повечето случаи иска факти и не е привърженик на сложни празнословия. Новината, казват, трябва да е като женската пола: достатъчно дълга, за да покрие основното, но и достатъчно къса, за да привлича внимание.    -Негативност. Както е известно, ,,добрите’’ новини са лошите новини-катастрофи, бедствия, престъпления...Тази негативност е пряко свързана с драмата и развлечението.    - Елитност, тоест големите новини се отнасят за големите, важните хора... Теоремата на Анщайн вероятно би имала за математика много по-голяма ценност, отколкото бележка във вестника. От друга страна, за редовния читател вестникарската новост може да притежава ценност, а може и да не притежава, докато теоремата почти сигурно не ще бъде за него ценност. Следователно всеки човек сам оценява ценността на получаваните новини-съобщения в зависимост от своите потребностти и интереси. Всяка редакция сама по себе си изработва критерии за ценност. В зависимост от преследваните цели и парадигмите на своята редакционна политика. Това е т.нар субективна ценност. В книгата си ,,Граматика на журналистиката’’ Бранко Коич пише:,,...най-простата дефиниция на новината е, че тя отразява събитие, което представлява по-широк интерес. От това определение косвено следва, че събитие, което представлява интерес за сравнително тесен кръг не е новина. От тази дефиниция също така може да се направи изводът, че значението на новината, респ. ценността й, може да се измерва, и то с големината на интереса, който ще предизвика. Новината е винаги субективен израз на дадено събитие, т.е. описано така, както го е разбрал журналистът’’. 3.Как се пишат новини При писането на повечето новинарски истории се прилага формулата KISS. KISS е съкращение от фразата "keep it short and simple" (т.е. да бъде кратка и проста) или "keep it simple, stupid" (т.е. да бъде проста, непретенциозна). Националният съвет за обучение на журналистите поставя следните изисквания за писане на новини: "Обучаваният журналист трябва да умее да подбира съдържанието и стила, необходими от различните новинарски истории или тематични статии; да разпознава, получава и подбира нужните факти с новинарска стойност с помощта на писмени или вербални източници; да пише ясни, балансирани и с наситено съдържание новинарски истории под форма, която да привлича и интригува читателя..." (NCTJ 2002: 11) Следват по-подробни изисквания: - новинарските истории трябва да съдържат информация, предоставена от журналиста
- съдържанието трябва да бъде пълно и балансирано - уводната част трябва да съдържа основното послание на новинарската история и да бъде ясно написана. Най-важната информация трябва да се поднесе в началото на изложението и да бъде последвана от смислено, логично и четивно съдържание - личните коментари трябва да се избягват - фактите трябва да са добре подбрани и логично представени - в съдържанието не трябва да има намеци и неясноти, а думите трябва да бъдат точно подбрани- стилът трябва да бъде популярен - преките цитати трябва да са точни и съответстващи на контекста Съвети за по-добри новини: Използвайте глаголи, вместо прилагателни и наречия. Не казвайте, а показвайте. Глаголите внушават действие и създават образи в съзнанието на читателя. Предпочитайте активния пред пасивния залог. Пишете кратко, ясно и точно, една мисъл в едно изречение. Използвайте прости и къси изречения. И обикновенни познати на аудиторията думи. Сложносъставните думи, чуждиците и съкращенията на наименования от типа на ПТСМ и т.н. само затрудняват възприятието на читателя и слушателя. Не оставяйте въпроси без отговор. Бягайте от клишета, съкращавайте баналното и излишното. Не преувеличавайте и не съчинявайте. 4. Теории за новините Конфликтите в обществото и националните кризи са екстремните моменти, в които обичайно се актуализира въпросът за това как се правят новини. Всичко, което се случва в социума, новина ли е? Могат да се очертаят три основни подхода към избора на събитията, които да бъдат представени като новини. Първият подход е ценностният. Журналистите сортират новините по ключови черти. Естествено, част от събитията са по-важни (по-ценни) като новини. Изследване на Галтунг и Рондж предлага набор с такива аспекти на новините, които са по-ценни от други. Според тези изследователи регионалното убийство е по-ценна новина за съответното съобщество, отколкото световната вест, че някой е извършил половината от заплануваното околосветско пътешествие. Вторият подход е дедуктивният. Холоран, Елиот и Мърдок, като изучават масовите демонстрации, стигат до извода, че журналистите подхождат  към събитията, които отразяват, по начина, по който те предварително са структурирали света. Или именно така се формира и дедуктивната структура на медийните съобщения-от частното, индивидуалната система от възгледи на журналиста, към общото, обобщена интерпретация на социалнозначимото събитие. Последният, трери подход е транзитивният. Идеята на този подход е , че съществува взаимодействие между новинарските медии и определени сегменти от масовата аудитория. Това взаимодействие легитимира и контекста на съответната медия: тя се стреми да отразява събития, важни за нейната публика, която от своя страна, се опитва да подава на медията подобни събития. Или съществуват групи, чиито интереси са свързани с продуцирането на новини. Стремежът е да се снабдява обществото с определени възгледи, убеждения и събития. 5.Психологична теория на новините От една страна, в информационното съвремие, в което живеем, ние, хората, се нуждаем от голямо количество новини. От друга страна, доста от новините не са ни полезни. Тогава като че ли новините изпълняват същата функция като тази на игрите, които харесваме, които ни въодушевяват, възбуждат нашия интерес и ни стимулират. Част от новините са релевантни на нашите интереси и в този смисъл са ни полезни. Новините служат също и като предмет на разговор във всекидневните ни социални контакти. Развитието на подхода към изучаване на просоциалното поведение, който е много по-различен от алтернативата на подхода към агресивността, предлага нова аргументация за социалните функции на новините. Още Хорнщайн обръща внимание върху факта, че консуматорът на новини ги използва за формулирането на съждения, регистриращи явления от социалната реалност(Hornstein, N., 1977). Т. е. Новините се използват като източник на вероятни идеи относно природата на социума. Например, ако вестниците докладват непрекъснато за учтивост в различни взаимодействия между хората, то читателят преценява социалната атмосфера като фаворизираща и позитивна. Ако повечето новини са свързани с измами и кражби, естествено у аудиторията се формира противоположният възглед, а именно за нестабилност на социума и негативизъм към социалната организация на живот.

6.Факт и новина
  ,,Писането на новини трябва да бъде ясно, кратко, точно и интересно.’’ Рене Капон Без факти няма новини, без новини няма преса. А ,,интересът към фактите като нещо дадено в непосредствения ни опит и представено в ,,необработен вид’’ се превръща в кредо на новата преса’’. Какво е фактът? Думата е от латински произход и първоначално е означавала нещо извършено, направено. С течение на времето обаче тя непрекъснато разширява своето значение. Като синоним на ,,деяние’’, ,,дело’’, ,,действие’’, ,,постъпка’’ тя разкрива, от една страна, резултата от практическото взаимодействие на субекта и обекта, а, от друга, взаимодействието в единство с неговия резултат. По-късно понятието се използва за обозначаване на елементи от природата и обществото: събитие, явление, епизод, процес. Нещо минало и неоспоримо, според Хобс. Когато знанията се отделят от практическата дейност на хората, думата факт вече означава и достоверно съобщение. Свойствата на факта като единичен и конкретен резултат от практическата дейност, като единично и конкретно събитие и явление били пренесени върху тълкуването на факта като достоверно знание. Така постепенно се стига до днешното разбиране, според което терминът се употребява и в двата аспекта: елемент, частица, атом от реалността и в същото време форма на повече или по-малко достоверно знание за нея. Фактите са само и единствено основа на журналистическите съобщения. Истинската журналистика започва оттук-нататък. Защото пресата разглежда действителността не толкова в нейната статистика, колкото в нейната динамика. Тя се интересува не само от отделните части, компоненти на реалността, но и от процесите, тенденциите на развитие. Фактите, според Стивън Кинг, не казват нито ,,да’’, нито ,,не’’. Съвкупността на факторите формира тенденциите, върху които покълват новите идеи. Видове факти Всяко вглеждане в журналистическите произведения ще открие изобилие от емпирични факти. Те господстват в информационните жанрове, но не са чуждо тяло и в интерпретативните. Доказателство за тяхното съществуване е емпириката, опитът. Като правило емпиричните факти отразяват един от моментите на изменение на заобикалящата ни действителност и са непосредствено свързани с нея. Това са събития, явления и процеси, които журналистът възприема със собствените си сетива, главно чрез наблюдение. Теоретичните факти са положенията и изводите на теорията в различните области на знанието. До тях се стига чрез логически операции като анализ, синтез, съждения, сравнения и др. Тези факти са проверени и могат да бъдат доказани в практиката. По съждение и структура теоретичните факти са сложни, наричани още съставни факти. Те често са съвкупност от прости факти, което им позволява да разкрият или поне загатнат съществуващи връзки и отношения. Тези им качества ги правят подходящ материал за интерпретативните, аналитичните журналистически произведения. Емпиричните факти са конкретни и най-често не се нуждаят отнищо повече. Теоретичните са абстрактни. В рамките на тази класификация трябва да прибавим и априорните факти. Тяхното съществуване не подлежи на съмнение, тъй като е прието предварително. В тази плоскост се говори и за артефакта като продукт на човешкото съзнание, който няма референт в реалността. Те са много ,,удобни’’ за убеждаващата и манипулиращата комуникация, тъй като не изискват доказване. Пресата борави непрекъснато с факти, като ги ,,товари’’ с различни функции. В този смисъл фактите могат да бъдат: повод за съставянето на едно съобщение, за създаването на журналистическо произведение; аргументи за доказване или отхвърляне на авторова позиця; илюстрация на теза, като утвърждават и затвърждават логическите изводи на автора; основа за анализ и обобщения по разглежданата тема. Структура на антрефилето А сега нека видим как от фактите се ,,правят’’ новини. Най-напред една уговорка. Новината не е жанр. Както и понятието ,,информация’’ не е жанр. Информацията е съдържанието на съобщението. Новината е една от важните характеристики на самата информация. Следователно, новина може да предложи и кореспонденцията, и пътеписът, и фейлетонът, и статията, снимката дори. На практика обаче царството на новината е кратката бележка, антрефилето. Което, по думите на Липман от книгата ,,Обществено мнение’’, ,,не ни съобщава как пониква семето в почвата, но би могла да ни каже кога първите кълнове ще пробият земната кора. Новината дори може да ни предаде нечии разказ за онова, което се случва на семето под земята. Може да ни информира, че кълновете немя да се покажат когато ги очакваме. Следоватлно, колкото повече точки се появят, около които всяко събитие може да се установи, обективира, оцени, назове, толкова повече са опорите, около които има възможност да се изгради самата новина’’. По принцип новината се строи върху един факт, едно събитие. По- изключение фактите могат да са два или три, но не повече. Тя се нуждае от самостоятелно заглавие, за разлика от хрониката, концентрирало в себе си есенция, най-важното от текста. Практиката е изработила три начина за изграждане на новината. Първият-,,Класическа пирамида’’. Текстът се разполага в три слоя, което често означава три абзаца. Първият слой е интригуващото начало. Той трябва да предизвика любопитство, да привлече внимание, да провокира интерес. Понякога би могъл да бъде и твърде далеч от конкретната новост, важното е да привлича внимание. Вторият слой съържа подробностите, детайлите, обстоятелствата, при които нещо се е случило, последява развитието на събитието. По съществото този абзац разширява обема на информацията, дава допълнителни знания по темата. И чак третият слой поднася истинската новост, разкрива основното съдържание на съобщението. Един пример.             Заглавие: ,,39 метра е било цунамито убиец в Япония’’              Първи пласт-предизвиква интерес и въвежда в темата.               ,, Японското цунами се оказа рекордно – това е била почти 39-метрова вълна. При стихийното бедствие на 11 март североизточното крайбрежие на Япония е било връхлетяно от най-мощното цунами в цялата история на наблюденията, установиха учени от Токийския океанографски университет.’’              Втори пласт, който предлага подробноститеза цунамито, изследването, предпазните мерки и съветите на експертите.               Трети пласт-същността на новината.  ,, На полуостров Омое близо до град Мияко, префектура Ивате височината на вълната е достигнала 38,9 метра, определиха учените, проучвайки релефа на местността.
По-рано беше съобщено, че на места цунамито е надвишило 10 метра.
Сега японските специалисти твърдят, че е „свален от трона“ предишният рекорд за най-мощно цунами – през 1986 г. в района на град Офунато в същата префектура. Съгласно документите височината му е била 38,2 метра, предаде ИТАР-ТАСС.
Според някои данни най-гигантската вълна в историята на Япония е била 85 метра – през 1771 г. в района на южния остров Исигаки, но тази информация не може да бъде потвърдена. Броят на жертвите от чудовищното земетресение с магнитуд 9,0 по Рихтер и последвалото цунами надхвърля 28 000 души, като от тях 13 538 са официално потвърдени за мъртви, а 14 589 се водят за безследно изчезнали.....’’ и т.н. Практиката показва, че вестниците по-често, отколкото се предполага, използват и структурата на ,,сандвича’’. Тя е наистина удобна, когато текстът съдържа два-три равностойни по значимост факта. В такъв случай всеки от тях ,,носи’’ самостоятелен абзац. Самите абзаци се подреждат един след друг, макар че всички са общо взето еднкво важни. Това се прави лесно. Трудностите за автора настават, когато трябва да намери връзката, добрия преход между абзаците. В изградената по този начин новина заключението предполага по-голяма степен на обобщение. По-трудно се намира и заглавие, което да обхване цялото. Днес пресата масово използва ,,обърнатата пирамида’’. Нейната ефективност не предизвиква съмнения, освен това се възприема като модерна форма, много подходяща за рецепцията на масова информация. И обърнатата пирамида се състои от три пласта. Първият е едно изречение, ядрото на текста, това е т.нар. лийд, тоест водещ, въвеждащ текст. Този лийд съобщава главното, основното и най-любопитното за аудиторията. По възможност-всичко най-важно, стига изречението да не се превърне в енигма. Такова начало грабва читателя, настройва го към детайлите на новината. Пълна заблуда е, че лийдът се пише лесно, понеже бил само едно изречение. Напротив-той се нуждае от специално внимание и обработка: да осмислиш текста, да измъкнеш сърцевината му, да натъпкаш максимум информация в минимум думи, да им придадеш атрактивност...Лийдът в българската преса, с някои наистина добри изключения, не се прави професионално. Причината не е незнание. Надоглежданията са в няколко направления: -За лийд често се използва първото изречение на текста. Такова, каквото е. А той трябва да се прави отделно, след като новината е вече написана. -Недостоиг на информация в лийда, казано е твърде малк, за да предизвика интерес. -Вместо върху най-важните, лийдът е изграден върху случайни факти и незначителни обстоятелства. -Претовареност с детайли, желание в едно изречение да се каже абсолютно всичко. Това пък затруднява перцепцията. -Поетични увлечения, рисуване на ненужни, несвързани с темата картинки, натрупване на прилагателни. Всичко това би било уместно в един репортаж, но няма място в новината. Вторият пласт е както при класическата пирамида. Той разширява подадената в началото информация с допълнителни сведения, детайли, обстоятелства. Включително с персонажа, участвал в събитието. Третият пласт е всъщност заключението. Както вече стана дума, добре е, ако то още един път акцентира върху главното, основното, за да бъде информацията затвърдена в съзнанието на читателя. Разбира се, и тази пирамида не е самото съвършенство. На практика тя изисква три пъти да повториш едно и също нещо, макар и с различна детайлизация. Което дотяга. Освен това краят й по принцип е ,,изсипан’’. Трудно се намира добър завършек на съобщение, построено по този начин. И все пак това е преобладаващата форма на поднасяне на новините. Знае се, че когато описва факти, събития и процеси, пресата не само отразява, но и конструира действителността. А в редица случаи я и инсценира. Когато отразява псевдосъбития или така наречените медиатизирани събития. Терминът ,,псевдосъбитие’’ бе въведен от Даниел Бурстит (1961г.). С него той нарече събитията, които не се случват спонтанно,които са планирани, предизвикани и най-често аранжирани, само за да бъдат отразени от пресата. В наче време тези псевдосъбития значително се увеличиха. Банка урежда концерт с благотворителна цел, холдинг открива художествена изложба, икоомическа групировка спонсорира начинания за опазване на околната среда, бизнесмени носят подаръци на сираци, организират голям футболен мач и т.н. И всичко това – в името на имиджа на организаторите. Защото истинската благотворителност не търси публичност. И така, псевдосъбитието е организирано, за да бъде отразено в пресата и другите медии. Медиатизираните събития-изразът е на Киплинг-биха се състояли и само по себе си. Но след като съществуват медии, нещата трябва да се аранжират по време и начин, които ще осигурят най-широко отразяване. Политиците нап., правят своите посещения и изявления в тези часове на деня, които ще им гарантират вечерните новинарски емисии на радиото и телевизията и първите страници на сутрешните вестници.
7.Новинарски списания
Наименованието ,,новинарски списания’’ се отнася до седмичниците с малък формат, съдържащи обща информация, коио са предназначени предимно за хората от средната класа. Въпросната формула се заражда през 20-те години на миналия век в САЩ.     *САЩ ,,Time’’-Списанието е създадено през 1923 г. от Хери Люс. То служи като модел за много подобни издания, които се появяват по-късно. ,,Time’’ е списание с републикански тенденции. Общ тираж: 5,5 млн. екземпяра. ,,Newsweek’’- Списанието е създадено през 1933 г. и е с подчертано демократични тенденции. Основано е от Томас Мартин, а през 1961 г. преминава в групата на ,,WashingtonPost’’-Общ тираж 3,9 млн.екземпляра. ,,USNewsandWorldReport’’- През 1933г. започва да излиза изданието ,,US News’’, което през 1948 г. се слива с издаваното от 1946 г. списание ,,World Report’’. Това е писание с подчертани предимно консервативни тенденции. Общ тираж: 2,2 млн. екземпляра.   *Франция ,,L’Express’’-Списанието е основано през 1953 г. от Жан Жак Серван-Шрейбер. През 1963г. изданието е подчинено на формулата ,,новинарско списание’’. През 1977г. списанието става собственост на Джими Голсмит, който 10 години по-късно го отстъпва на издателска групировка, ръководена от GGE. Общ тираж: 578 000 екземпляра. ,,LeNovelObservateur’’-Списанието е основано през 1950г. от Клод Бурде, а през 1964г. преминава под ръководството на К. Пердриел, който го превръща в типично ,,новинарско списание’’. Изданието е известно като орган на интелектуалците с леви убеждения. Общ тираж: 414 000 екземпляра. ,,LePoint’’-Списаниео е създадено през 1972г. след като част от екипа, работещ за ,,L’Express’’ решава да основе свое издание. Общ траж: 305 000 екземпляра. ,,L’Evenement du jeudi’’ с общ тираж 216 екземпляра ,,Valeurs actuelles’’ с общ тираж 70 000 екземпляра.   *Германия ,,Der Spiegel’’-Списанието е създадено през 1946г.от Рудолф Аугщайн. Седмичникът използва многобройни и добре осведомени източници. Известен е със своята критичност и с подчертаната си франкофобия.   *Италия Пазарът на новинарски списания е разпределен основно между ,,Gente’’ с общтираж 788 000 екземпляра, ,,L’Espresso’’-316 000 екземпляра, ,,L’Epoca’’-146 000 екземпляра и ,,L’Europeo’’-121 000 екземпляра.   *България ,,L’Europeo’’ -Списанието се издава в страната от 15. 04. 2008 г. Пръв главен редактор е Калина Андролова, по-късно заменена от Любен Дилов-син  
8.Социалните мрежи и новините. KAK TWITTER ни прави по – добри в споделянето? И макар че много хора, работещи в медиите, не използват социалната мрежа заради прекалено големия фокус върху светския живот, има някои неща, които я правят безценен помощник за всеки един журналист. Вижте пет от тях, подбарни от сайта Memeburn.com. 1. Twitter е една от най-популярните социални мрежи Възползвайте се от това ако сте начинаещ журналист или работите на свободна практика. Twitter е един от най-добрите начини да направите работата си известна и да се свържете с точните хора. Един от най-ценните ресурси на един журналист са неговите контакти – а какъв по-лесен начин да намирате нови хора и да поддържате връзка със стари познати от една социална интернет мрежа?  2. Twitter е непрестанен източник на вдъхновение и нови истории Като един истински журналист трябва да се вслушате в „гласа на народа“ – а той ви е даден на тепсия в Twitter. Просто следете за какво говорят хората – това ще ви помогне да изберете материал за своята статия. Ако например цялото Twitter общество говори за годежа на принц Уилям в Кения, може би е крайно време да напишете статия за най-романтичните кътчета в африканската държава или, пък, защо не за най-известните предложения за брак в историята. Възможностите са неограничени. 3. Чрез Twitter получавате бързо мнението на читателите си Журналистите в печатните медии чакат доста време, докато разберат какъв е отзивът на читателите към тяхната статия. В Twitter това време може да се сведе до минути. Информацията за това колко бързо и колко пъти е ретуитнато ваше съобщение може да ви бъде особено полезна, тъй като ще ви помогне да разберете какво харесват хората. Ако ваше съобщение не бъде ретуитнато изобщо, това също е показател, който би ви помогнал да усъвършенствате писането си. 4. Twitter е идеалната платформа за разпространение на горещи новини Много по-вероятно е днес да научите за нещо в Twitter 15 минути преди да го обявят по BBC. Пример за това е самолетната катастрофа на река Хъдсън през януари 2009 година, когато новината бе първо обявена в социалната мрежа. Използвайте мобилната версия на Twitter, за да бъдете един от първите, които ще съобщят следващата гореща новина. 5. Самият формат на Twitter ни прави по-добри писатели Когато трябва да си поберем мислите в 140 символа в съзнанието ни се отключва нещо, наречено креативност – най-важният ресурс за журналиста. Постепенно всеки се научава как да събере мислите си в малкото символи и да направи информацията едновременно съдържателна и грабваща.   9.Агенции в България *Информационна агенция "Фокус" “Фокус” е първата българска частна информационна агенция, която работи от юни                   2000 г. Тя разпространява новини на   български и английски език в продължение на 24 часа, всяко денонощие, през цялата година. “Фокус” е основен източник за информация за българските електронни и печатни медии- вестници, списания, радиостанции и телевизии, електронни издания и агенции, централни и регионални. “Фокус” е най-бързата и достоверна информация за България на световните информационни агенции и чуждите издания. “Фокус” е най-четената българска електронна медия в България и зад граница. Тя работи по договори с водещите световни информационни агенции, притежава 25 собствени радиостанции, в които създава самостоятелна информационна програма и които се налагат като лидери в своите региони. Агенцията разполага със свои кореспонденти във всички основни градове на страната, в които няма свои радиостанции и свои радио екипи. “Фокус” има свои кореспонденти и работи с медии в столиците на всички балкански държави. В нея работят около 200 редактори, репортери, преводачи, IT специалисти, системни администратори, дизайнери, архив и др.        *БТА Българската телеграфна агенция (БТА) е националната осведомителна агенция на България. Създадена е през 1898 г. с указ на княз Фердинанд. Агенцията е основният и най-меродавният източник на информация за печатните и електронните медии, за държавните институции и неправителствени организации в България. БТА е член на Алианса на европейските информационни агенции, който приема само една информационна агенция от държава. Член-основател е на Асоциацията на балканските информационни агенции и на Асоциацията на черноморските агенции. БТА има споразумения със световните агенции като ,,Итар Тас’’, ,,REURTERS’’ и други.  
Библиография: 1.      Симеонов В., Пресжурналистика, УИ "Св. Климент Охридски’’, София, 2010 2.      Стоицова  Т., Лице в лице с медиите. Въведение в медийната психология, ,,Просвета’’, София, 2007 3.      Колектив, Медии, Тема Енциклопедия LAROUSSE, ,,ICON’’, 2005 4.      Golding P.,Making the News, Longman Group United Kingdom, 1980 5.      http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8 6.      http://www.bta.bg/ 7.      http://www.dnes.bg/index/2011/04/15/39-metra-e-bilo-cunamito-ubiec-v-iaponiia.116322 8.      http://www.focus-news.net/ 9.      http://kakvoenovoto.com/pomoshh/sveti-za-po-dobra-statiya/ 10. http://media-bg.blogspot.com/2009/05/kiss.html

Горките студенти по журналистика. Дълъг, тежък и кошмарен текст, в който непрекъснато се повтаря - пиши кратко и ясно. Зарежи тия глупости. Новина се пише така - първо най-важното с най-малко думи, а после - всички други факти и детайли, подредени в низходящ ред - от най-интересното и важно към по-скучното и второстепенно. Много често във вестниците трябва да се реже. Новината ти трябва така да е написана, че където и да я срежат, да казва достатъчно и да изглежда завършена. Това е. Другото е дрън-дрън.