Блогът на Илияна Лазарова :: Тегобите на свободата

Големите усилия за разкъсване на сковаващите политически, икономически и духовни вериги, оковали човека, са основни за Европа и Америка. За свобода воюват потиснатите, тези, които търсят нови възможности, срещу онези, които имат привилегии и ги защитават. Да, можем да приемем, че свободата преминава през големи препятствия. Когато една класа води борба за собствената си независимост, тя смята, че води борба като цяло за освобождението на човека, като това й позволява да прегърне една мечта, която крепи всички поробени хора. Но в дългата и продължителна битка за свобода класите, които бяха против потисничеството, след своята победа се нареждат до своите врагове, за да защитават своите нови привилегии.

Свободата на личността все още не е напълно извоювана, затова е трудно да се намери най-верния път в тази посока. Много хора са се опитвали да бъдат истински свободни, но за жалост, никога не са били възприемани от моралния съдник – обществото.

Робуването на условности, морални закони, неписани правила поставя ограничения, срещу които всички се бунтуват гласно, но без да се предприемат мерки. Трудно е да си свободен, без да се налага да плащаш определена цена.

Ерих Фром в своята книга “Бягство от свободата” споделя своите възгледи относно тегобите на свободата.

Може би трябва да се научим да уважаваме личността на другия, но и своята, за да оценим какво е да бъдеш свободен.

Изложение

Всеки индивид има своите интелектуални, афективни и конативни особености, чиято организирана съвкупност детерминира личността. Всеки човек е едновременно подобен на другите членове на своята група и различен от тях с уникалния характер на своя жизнен опит. Неговата неповторимост, най-оригиналната част от неговия Аз, представляваща същността на неговата личност.

За Ерих Фром човек вместо да реализира своята природа бива подложен на моделиращото въздействие на социума, който го заобикаля. Посредническа функция играе “социалния характер”, който е ядрото на характеровата структура на индивида и в същото време е общ за повечето членове на дадена културна общност. Подчертава ролята на психологическите, политическите, икономическите, религиозните и антропологическите фактори за формиране на личността. Според Фром, за да не бъде човек самотен, изолиран или отчужден, той губи своята свобода. Но за да я придобие отново, начинът на живот на човечеството трябва да се промени-да се премине от притежателен модус към битиен модус-с цел да се изгради общество на любов и братство.

Ерих Фром разглежда свободата като качество, присъщо на човешкия индивид. В книгата си “Бягство от свободата” той анализира развитието на този феномен от Средновековието до наши дни.

За Фром са много важни следните въпроси: Какво е свободата като човешко достояние? Дали желанието да бъдеш свободен е вродено у човека? Дали свободата е само отсъствие на външен натиск, или също така е присъствие на нещо и ако е така, на какво? Какви социални и икономически фактори способстват за стремежа към свобода? Защо за мнозина свободата е мечтана цел, а за други – опасност?

За разлика от Фройд, който приема, че човекът е антисоциален и , че обществото трябва да го култивира , според него личността се появява в целия комплект биологични нагони, които трябва да бъдат задоволени и затова се свързва с другите хора, които са само средство за това задоволяване. Фром смята, че проблемът е в специфичния вид отношение на личността към света. “Най-красивите и най-грозните склонности на човека не са част от предварително определена и биологично обусловена човешка природа, а резултат на обществения живот, който формира личността. С други думи, обществото има не само потискаща, а и творческа функция. Природата на индивида, неговите пристрастия и вълнения са плод на културното развитие. Всъщност самият човек е най-важното творение и постижение на непрестанните усилия на човечеството”¹.

¹. Фром, Е. Бягство от свободата, С, 2001г. ; стр.20

В своето историческо развитие човек достига до индивидуализирането, до обособяването на личността. Но този процес води със себе си засилващото се чувство на самота, изолация и отчужденост. Фром говори за два типа свобода – “свобода от” и “свобода да”, които в различните етапи на развитие на човечеството имат превес и определят начина на живот на хората. През Средновековието хората не са имали лична свобода, всеки е имал строго определена роля в обществото. Лицето се е идентифицирало с обществената си функция и нищо повече. Тук не се говори за свобода на личността, просто защото “личност” не е съществувала. Но “в резултат на задълбочаващата се разруха на средновековната обществена структура се е появила личността в съвременния смисъл на думата”². Капитализмът като нова система на взаимоотношения освобождава личността. Човек вече може да решава съдбините си, но той не е сам в света – “странник, попаднал в безпределна и изпълнена със заплахи действителност”³.

Периодът на Реформацията задълбочава проблема за самотата, съмнението и тревогата. Това е времето на появата на Лутер и Калвин, на Августин и Тома Аквински. Тези теолози подхождат по различен начин към този въпрос, но пречупено през християнската идеология. За Лутер най-важно е човек да приеме собствената си малоценност и унижение, за да може да се надява на Божията благословия. Калвин смята, че самоунищожението и смазването на човешката гордост са най-важните моменти в съществуването му. Той приема като важен момент предопределението, като с това отрича “свободата да”, т.е. на човек всичко предварително му е зададено и той само трябва да го изпълнява. Обръща голямо внимание на моралното усилие и благочестивия живот, защото те са по божията воля.

Тези идеологии оказват влияние върху по-нататъчното развитие на човечеството, тъй като част от тях могат да се открият в доктрини, които донесоха само смърт на човечеството и бяха създадени от хора, за които властта и могъществото бяха на първо място, но не успяха в своите стремежи. Хитлер и Сталин създадоха свои държави, основани на страха, но хората не приеха това управление, защото, за да бъдеш идеален гражданин, трябваше да забравиш, че си личност и индивидуалност.

². Фром, Е. Бягство от свободата, С, 2001г. ; стр.69

³. Фром, Е. Бягство от свободата, С, 2001г. ; стр.69

Средновековието и Ренесансът са онази солидна основа, върху която се изгражда личността. Новите социални, икономически, политически и религиозни условия доведоха до свободата на личността. Но тя се оказа двуполюсна – човекът се откъсна от света, от сигурността, но и бе освободен да мисли и действа самостоятелно, да прави каквото той сам реши, а не някой да му казва какво да прави, т.е. да го манипулират и командват. Тези две противоположности намериха място и в съвременното общество. За Фром това е основен проблем, като връзката между двете страни на процеса на свободата не трябва да се губи, защото няма да може да се разбере свободата като цялостно понятие, защото всяко нещо във вселената се състои от противоположности, които взаимно се допълват и едното винаги предполага наличието и на другото.

За Фром развитието на капитализма дава нова насока за укрепването на позитивната свобода и на развитието на една нова отговорна личност. Но това развитие има и друга страна – успехът и материалните придобивки се превърнаха в самоцел. Човекът се подчинява на чуждите цели, защото не притежава най-силното средство на този свят – парите. Обществото задава своите нови изисквания и морални ценности, но всичко се пречупва през една-единствена призма – парите. Общуването между една и друга личност е повлияно от законите на пазара. Те диктуват всяка човешка дейност, включително и взаимоотношенията между хората. Ако човек не изпълнява тези закони, то той ще бъде отхвърлен и няма да има никаква стойност на пазара. Ако можеш по-скъпо да продадеш своите способности, заложби, дарби, то ще можеш да се издигнеш в йерархията на властта. Затова хората се чувстват отчуждени, хармонията между тях е изчезнала. Всеки живее, затворен в себе си, защото доверието и приятелството не се котират на пазара. Обществото приема максимата, че всяко нещо си има цена, дори и човешкото щастие. Но малцина са онези, които знаят, че щастието се състои в това да посрещнеш деня с усмивка, да подариш цвете на любимия човек, да погалиш дете, да засадиш дръвче, да се усмихваш винаги, защото животът е тук и сега, а не утре или вчера. Личността, колкото и да е убедена в своите качества, няма думата – всичко зависи от нейната популярност и успеха й на пазара. Търсят ли я, тя е някой, не се ли ползва с популярност – тя просто е никой. Тази зависимост на самомнението на пазарния успех на личността обяснява защо популярността има толкова огромно значение за съвременния човек. Тя е условие не само за неговия напредък в практическата му дейност, но и за запазване на самочувствието му или за пропадането му в бездната на комплекса за малоценност.

В съвременното общество за личността са важни престижът и властта. Притежаването на собственост издига индивида на по-високо стъпало в обществената стълбица. За тези, които имат незначителна собственост и скромен обществен престиж, семейството е мястото, където може да се прояви личния авторитет, защото само в този кръг той е “някой “ , той е центърът на вниманието, а следователно може да упражнява власт, която обществото му отказва, независимо от собствеността си и то защото се чувства по-силен от хората, които командва. В това общество традиционните морални ценности вече са други, в сравнение с по-ранните исторически периоди; не е важно каква личност си, а какво притежаваш. Имаш ли пари, власт, подчинени хора, а не индивидуалности, и то колкото се може повече, значи си социално значима личност.

С придобиването на свобода, личността започва да изпитва чувство на самота, изолация и тревожност. Има само два пътя да се превъзмогне това състояние. Единият е личността да се стреми към “позитивната свобода”⁶, “свободата да”⁷, а другият – да жертва свободата си. Но в този случай човек никога не ще може да бъде в единство със света. Това е едно принудително бягство, което всъщност е бягство от индивидуалността и целостта на личността. И Фром предлага няколко механизма за бягство от свободата.

Авторитаризъм – това е тенденция към отказ от независимостта на собствената личност и нейното приобщаване с някого или с нещо извън нея, за да придобие липсващата й сила. Проявява се в две форми – мазохистична и садистична, съществуващи в различни степени съответно у нормалните и невротичните хора. При мазохистичната проява най-разпространени са чувствата за малоценност, безсилие и нищожество. Отричането на собственото Аз, непоносимото чувство на безсилие, стремеж лицето да стане част от някой друг, характеризират този тип поведение. С това подчинение то постига нова сигурност и нова “свобода”. При садистичната проява се наблюдава експлоатация, контрол, доминиране над другите. Целта е постигане на пълна власт над другото лице, да бъде абсолютен господар над живота на другия, за да се чувства велик и свободен да прави всичко безнаказано. Основният порив тук е постигане пълна власт над друго лице, превръщането му в безпомощен обект на волята на садиста, който се стреми да стане негов абсолютен господар.

⁶. Фром, Е. Бягство от свободата, С, 2001г. ; стр.158

⁷. Фром, Е. Бягство от свободата, С, 2001г. ; стр.158

Според Фром у всеки индивид са заложени и двете тенденции. Интересното тук е, че той приема една връзка между садизма и мазохизма, която нарича симбиоза, което означава, че при обединяване на една личност с друга, всяка от тях може да загуби своята цялост, целостта на собствената личност.

Деструктивност – нейната цел е унищожаването на обекта. Тя се корени в непоносимостта на безсилието и изолацията на личността. “Колкото повече се пречи на подтика към живота, толкова по-силен е деструктивният импулс. Колкото повече се утвърждава живота, толкова по-слаба е деструктивната тенденция. Деструктивността е резултат на неизживян живот. Индивидуалните и обществените условия, създаващи препятствия за живота, събуждат деструктивната страст, която подхранва конкретни враждебни тенденции срещу другите или срещу собствената личност”⁸.

Автоматично подчинение –Личността изоставя собствения си характер и възприема образа, определен от обществените норми. Човек се отказва от своята индивидуалност, за да избегне чувството на самота и безсилие, но цената, която плаща за това, е твърде висока – своето Аз. Понятието “конформност на автомата” Фром го прилага към човек, който се стреми да стане същия като другите и да се държи както е прието. Превръща се в тип личност, каквато е угодна на културния модел. Автоматизирането на личността в наши дни задълбочава чувствата на безпомощност и несигурност на обикновения човек. Той е готов да се подчинява на нови авторитети, които му предлагат сигурност и най-вече спасение от самотата, изолацията и съмненията.

Като контраотговор на тези три механизма за бягство от свободата съществува и един друг вид свобода, чрез която личността може да се опита да се избави от самотата. Става дума за т.нар. позитивна свобода или “свободата да”. Фром приема, че хората могат да бъдат автономни и автентични, като при това възприемане на себе си да не губят връзката си с другите. Постигането на позитивната свобода изисква от личността спонтанна активност в живота – също както при децата, които имат способността да чувстват и мислят онова, което наистина е тяхно.

⁸. Фром, Е. Бягство от свободата, С, 2001г. ; стр.183

Спонтанната дейност е свободна активност на Аз-а. Действително е възможна само ако човек не подтиска своето Аз.

Според Фром трудът и любовта са едни от най-важните компоненти на позитивната свобода посредством проявите на спонтанната активност. В нея личността се обединява със света и става по-силна. „Защото Аз-ът е дотолкова силен, доколкото е активен”⁹. Важно е да се приеме, че хората се раждат равни, но различни. Разликите са в наследствените физиологични психични качества, както и съчетанието на условия и опит в процеса на развитието, както и обществото и неговите морални норми.

За днешното общество е важен резултатът, докато Фром смята, че това е самото действие, защото в него се реализира творческата личност.

Ерих Фром постулира, че за съвременния човек свободата има две значения: той е “личност”, но и е инструмент за постигане на цели, поставени от по-висшестоящи. Това състояние уронва собственото му Аз и почти го заличава. „Докато позитивната свобода е равнозначна на пълната реализация на възможностите на личността и нейната способност да живее спонтанно и активно”¹⁰. Бъдещето на демокрацията зависи от реализацията на индивидуализма, който е бил целта на съвременната мисъл от Ренесанса до наши дни.

Фром смята, че днешната демокрация трябва да се развие в общество, където развитието на личността е смисъл и цел на системата, където идеалите и съвестта й не са интернализация на външни изисквания, а нейни собствени. Тези цели според него все още не са изпълнени в нито един етап от историята на човечеството, но капитализмът създаде необходимите предпоставки. Пред нас стои проблема за организиране на обществените и икономическите сили така, че човекът да бъде техен господар. За да може да се създаде ново общество с нови морални ценности, трябва да се постигне една-единствена цел – новата личност да се реализира с нейната позитивна свобода и спонтанна активност, без да се налага да бъде въпрос на съзнателен избор.

⁹. Фром, Е. Бягство от свободата, С, 2001г. ; стр.258

¹⁰. Фром, Е. Бягство от свободата, С, 2001г. ; стр.266

Заключение

Ерих Фром стига до извода, че трябва да се извърши важна промяна на обществените, икономическите, религиозните и политическите особености на днешното общество, за да може личността да се развива, за да се създаде ново общество и нови ценности, чиято най-важна цел е опазването на човешкия род и природата.

Личността трябва да бъде свободна; да може да обича себе си, всички останали, живота; да премине от притежателния към битийния модус; да приеме, че битието е тук и сега, а не някъде във времето. Но всичко това ще може да се реализира, само ако съвременното общество също тръгне по пътя на промяната и обновлението, защото човекът е социален и само в обществото може да се реализира – Петър е Петър само по отношение на Павел. Нашата ценностна система трябва да приеме за основа любовта и развитието на личността, а не парите, престижът и властта, които смазват индивидуалността.

Трябва да спрем да бъдем части от машината, която управлява света. Защото тази машина няма душа, няма чувства, няма идеали, няма мечти. Човекът трябва да каже своята дума, да определи сам какво е добро за него, а не това, което другите му казват, че е добро.

Нашата цел е да обичаме живота и да се стремим да изградим своята личност, своето общество, своя морал като вървим по труден път, но който път ще ни покаже нови хоризонти и ще разкрие възможностите на всяка личност, защото тя го заслужава.

Свободата е вътре в нас, но дали ние сме готови да бъдем свободни. Просто и ясно, като Хамлет: аз трябва да избера да бъда или не свободен.

Използвана литература: