2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. deathmetalverses
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Всички знамена, дори и най-значимите и чисти, са изцапани с кръв и мръсотия. Когато гледаш славните знамена, изложени в музеите и в църквите, почитани като светини, пред които коленичиш в името на идеалите и мечтите си, не трябва да си правиш илюзии - онези кафеникави петна не са следи от ръжда, а остатъци от кръв и от мръсотия, в повечето случаи по-скоро от мръсотия, отколкото от кръв. Мръсотията на победените, на победителите, на добрите, на лошите, на героите, на човека, който е изтъкан от кръв и мръсотия. Където го има едното, за съжаление го има и другото, едното не може без другото. Естествено много зависи от количеството пролята кръв и изпръскана мръсотия - ако кръвта е повече от мръсотията, се пеят химни и се издигат монументи, ако мръсотията е повече от кръвта, се казва, че е скандално и се извършват ритуали за благоденствие. Но да се установи съотношението е невъзможно, тъй като с течение на времето кръвта и мръсотията придобиват един и същи цвят. А пък и на пръв поглед всички знамена са много чисти. За да разберем истината, трябва да разпитаме загиналите в името на идеалите, на мечтите, на мира, създанията, обиждани, оскърбявани, заблуждавани с претекста, че ще направят света още по-красив, и на базата на тези свидетелства да съставим статистика за безсрамията, за варварствата, за мръсотиите, представяни като доблест, милосърдие, чистота. В човешката история няма начинание, което да не е коствало проливането на кръв и мръсотия. По време на война, без значение дали се биеш от така наречената страна на добрите (добри за кого?) или от така наречената страна на лошите (лоши за кого?), не стреляш с карамфили. Стреляш с куршуми и бомби и убиваш невинни хора. В мирно време е същото, всяко велико геройство жъне безмилостно жертви и тежко им на героите, борещи се срещу змейове, тежко им на поетите, сражаващи се с вятърни мелници. Те са най-ужасните палачи, защото бидейки призвани да се принесат в саможертва и да страдат, не се колебаят да наложат саможертвата и страданието си на останалите. Като че ли едно изкоренено дърво не е толкова изкоренено, един отнесен покрив не е толкова отнесен, едно разбито сърце не е толкова разбито, щом целта е благородна, а резултатът положителен.
Из ,,Един мъж"" Орияна Фалачи
Тагове: