Преди време вестник ,,Труд’’ направи запитване към своите читатели. Въпросът върху, който се акцентуваше беше ,,Коя е книгата, която присъства във всеки български дом?’’. Естествено над 50% държеше ,,История славянобългарска’’. Хубаво е, че я има в почти всяка домашна библиотека, но въпросът е друг, а именно, колко от тези 50% са я прочели и могат да кажат малко повече от три изречения за нея. Всеки знае, че неин автор е Паисий Хилендарски и нищо повече. А да не говорим за това, че някои дори и това не знаят. Кой е той? Какъв е бил? Как е живял? Какво го е накарало да я напише? Малко са посветените в това тайнство. Книгата е четена от бабите, майките… и като се замисля само от тях. Днешните младоци четат всичко друго, но не и ,,История славянобългарска’’. Пък като ги питаш, защо не са я чели най-нагло ти отговарят: ,,защото не ни е необходимо’’. Кой е виновен за това? Майките, които се предполага, че са я чели или учителите, които подобно на майте и бабите трябва да възпитават дечицата в патриотизъм и любов към всичко българско, а не всеячески да помагат на отрочетата да  напуснат ,,тази проклета България’’, в която все още важи репликата от култовия филм ,,Опасен чар’’, а именно: ,,роднина, милиционер, роднина, милиционер’’. Всичко живо се оплаква от това, но когато се отдаде възможност, стой и гледай, как патриота се хвърля да мачка ценности. Чудя се ако сега някой седне да опише, какво се случва в момента, ей така да седне и да създаде една ,,История новобългарска’’, какво ли ще се получи? Смесица от простотия, лицемерие, предателство, суета, обилно разбъркани с чалга ритми, плюване по всичко българско и родно, гарнирано с политически словоизлияния, облечени във ,,Версаче’’. И всичката тази картинка на фона на социално слабите, болните, бездомните, общаците, които са експлоатирани в заводите, емигрантите и великите умове, вербувани  в чужди фирми. Е, кажете ми, това ли искаме всички ние да оставим на бъдещите българчета, които както изглежда са обречени още преди да се появят на бял свят? Естествено прочита на една книга няма да промени, кой знае колко ситуацията в момента, но поне ще ни помогне да си спомним за всички онези герои и премеждията, през които са преминали прадедите ни, за да може днес свободно да се наречем българи. Не заравяйте богатствата, оставени ни през вековете, не тъпчете ценностите завещани от дедите ни, не се лакумете за чуждото, защото това, което притежаваме ние-българите, го няма никъде по света и не забравяйте най-важното- борете се и никога не се предавайте, докажете на останалите, на невярващите и невиждащите, на предателите и на страхливците, че да си българин е привилегия, от която не бихте се отказали никога и с която ще се гордеете цял живот.