Навиците в модерното общество

,,Навикът е най-отвратителната болест, която ни кара да приемем каквото и да било нещастие, щастие каквато и да било болка, радост, каквато и да било смърт. По навик човек живее до противни хора, приучава се да носи окови, да търпи несправедливости и да страда, примирява се с болката, със самотата, с всичко. Навикът е най-безпощадната отрова, защото прониква в нас бавно, тихомълком, лека полека се увеличава, хранейки се от нашето неведение и когато открием, че я носим в себе си, всяка наша фибра се е приспособила, всяко действие се е повлияло от нея, и няма вече лекарство, което да може да ни излекува.,,

                                                                                           Ориана Фалачи

Трудно е да живееш в общество, което е смесица между цинизъм и егоизъм. Общество, което те подтиска и премазва. Трудно е, но не е невъзможно. Жалкото е, че много малко са смелчагите, които ще скочат срещу порядките, ще зарежат досадните навици, заложени още от прабаба им и ще се хвърлят към промяната, към новите усещания и към един по-светъл живот.

Навикът е тиранин. Той ти слага окови и те прави подвластен. Лишава те от новото, от възможността да усетиш и да изпиташ красивото. Той диктува бъдещето и настоящето. Превръща те, не в главен герой, а в зрител.

Работиш в един от многото третокласни заводи. Всеки ден те мачкат на работното място и ти всеки ден се заричаш, че ще си намериш нова работа. Обаче…Не! Ти стоиш и страдаш, стискаш зъби и търпиш, не за друго ами понеже си свикнал с работата, с колегите, пък и това са 10 години, а ако на другото място се държат с теб по същия начин…Размишляваш всеки ден, но накрая оставаш и продължаваш.

 Всяка сутрин тичаш в парка. Вече ти е безразлично. Та ти правиш това години наред, дори вече не ти доставя удоволствие. Ами защо тогава не отидеш на йога или в новия фитнес салон, чиято реклама гледаш в момента. Чудиш се….Но, не! По-добре недей! Новите неща само ще затормозят живота ти. Пък и какво му е на тичането…Ами има му нещо и то е може би същото като на дългото кафе, което пиеш още от тинейджър и то с цигара в ръка…Пробвай нещо друго. Започни да го пиеш с мляко или пък пий чай… Те хората са си го казали, че не можеш да научиш стария маестро на нова песен. Ти си знаеш своето и това е. Даже  мога свободно да заявя, че навиците са те лишили дори и от сърдечния ти мускул, защото ти реагираш по един и същи начин на всичко случващо се около теб. Реагираш някак си по сценарии.  Всичко извън сценария боли – то е опасно, остро, смъртоносно, осъдително, тревожно.От теб нищо не зависи, защото ти ставаш зависим от навиците си. Те определят начина ти на живот, дори понякога ти забраняват и да чувстваш. Но на теб не ти и трябва. Превърнал си се в робот, в купчина желязо, която е толкова безполезна, че дори никой няма да си направи труда да рециклира. Странното е, че всички го осъзнаваме, но никой не го признава и се примирява с тази си слабост. И това е понеже сме свикнали да си стоим и да мируваме. Докато имаме наглостта да продължаваме да съсипваме себе си, близките си и обществото, от което сме част, няма да последва нищо положително. За това е важно да се откажем или просто да не позволяваме на навиците ни да ни дистанцират от другите, да ни забраняват, да ни обезчовечават.