Една изгубена игра

Героинята е срината и плаче в нощта.

Героят си тръгна просто така.

Това е съдба.

Любовта е изгубена игра.

Тя е красива, а е сама.

Тя скърби със сърце и душа.

Той е красив и велик дори,

Но за жалост героят не скърби.

Той е силен със зелени очи,

Но мъжете не плачат, нали?

Те нямат души, но държат в ръцете си хиляди…