Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.10.2010 13:01 - Социални групи
Автор: iliqnalazarova Категория: Други   
Прочетен: 5674 Коментари: 2 Гласове:
3



                                                        Социални групи       Съвременните модели на социалната комуникация изхождат от основополагащото положение, че групата в обществото е базата на човешката комуникация. Тя определя най-важните човешки социални особености - речевата комуникация, рефлексивното мислене и самодисциплината. Социологията се занимава с изучаването на особеностите на човешките групи и предлага традиционната концепция за социалата група. Тя набляга на необходимостта от съществуването на определени елементни структури или на организация и на конкретна психологическа база, обединяваща съзнанията на нейните членове като например членовете на едно семейство, приятелски кръг и т.н.        Определението ,,квазигрупа’’ в социологията се използва като синоним на механично, сумарно обединение на хора, непритежаващо изградена структура или организация. Членовете на това обединение може и да не знаят за съществуването на други подобни на тях индивиди. Пример в това отношение представляват възрастовите групи, тълпата и т.н. Диференцирането на групата от квазигрупата показва крехката и променлива граница между отделните групи в обществото.       Е. Тьонис използва два критерия, за да обособи общността от обществото или от асоциацията. Според първия критерий индивидите са въвлечени изцяло като личностти в общността. Там те могат да удовлетворяват своите потребности. В асоциацията индивидите могат да задоволяват само особени или частични потребности. Вторият критерий акцентува върху емоционалната привързаност на членовете на общността, докато рационалното съгласие или интерес определя членуването в асоциацията.      Разграничаването на индивидите в асоциация и общност напомня според Ботъмър по-късното обособяване от Ч. Кули на първичната от другите групи в обществото. Според Чарлз Кули съществуват три нови критерия: физическа близост между членовете на съответната група; нейният размер; съществуването и във времето. Той подчертава значението, мястото и ролята на първичната група в живота на индививда. Членовете на тази група се възприемат един друг като цялостни личностти. Контактите между тях са пълни и интимни, лични, редовни и неформални. Първичната група притежава общите ценности и стандарти, норми и очаквания, споделяни от всичките й членове. Тази група е първа по степен на важност, по отношение на индивидуалното развитие на нейните членове. Според Кули първичната група е ,,децката ясла’’ на човешката природа.      Дж. Гурвич предлага петнадесет критерия за класификация на социалните групи:съдуржание; обем; продължителност; ритъм; физическа близост между членовете на групите; база за възникване; достъп; степен на организираност ; функция;ориентация; връзки вътре в групата; връзки с други групи; тип на социален контрол; тип авторитарност; степен на обединение.     Според Н. Тилкиджиев през втората половина на 20 век се проявяват интегративни тенденции, обединяващи различните направления в изследванията на групите, както и определен стремеж те да бъдат разглеждани и в контекста на социално – класовото разделение на обществото. Спопред него е необходимо да различаваме три основни равнища в анализа на социалните групи – макро – мезо - и микрообединение от човешки индивиди, притежаващи еднакво или близко социално положение. Социалногруповият субект на обществената дейност винаги е един и същ и за това те съществуват ,,едно в друго’’. На макроравнище различаваме класи , съсловия, касти, слоеве; на мезоравнище – отраслово - професионални групи, и на микроравнище -конкретни колективни звена на социално - груповите отношения. Към тях можем да причислим трудовия колектив, семейството, неформалните групи и т.н.      Д. Градев, в социалнопсихологически план откроява първичната група като особен вид социална структура, задоволяваща човешката потребност от неформално общуване и свободна изява на личностните качества. Първичната група може да възникне и във формалната организация, където представлява и концентрация на ,,неформална сила’’, притежаваща потенцилната възможност да осъществи и едно противоречиво действие. Тя се характеризира със спонтанност и свобода на избора при създаването си; общи ценности, цели, стил на поведение на членовете на групата; чувство за емоционална сигурност; взаимна толерантност и сплотеност; групова защита.      За разлика от понятието първична група, съдържанието на понятието вторична група включва разбирането за една безлична група, в която е въвлечена една специализирана страна на личността и която обхваща само част от живота на нейните членове. Контактите между всички тях са редовни, но те могат да бъдат и преки, непосредствени или косвени. Правилата на поведение и ценностите са общи и споделяни от членовете на групата, но те имат обхват, ограничаван от специалните функции, задачи и цели, които изпълнява и притежава тя. Пример за вторична група са формалните социални организации.     Динамичната концепция за социалната група разглежда нейните членове като едно цяло, което е ангажирано в осъществяването на някаква дейност. При този подход е възможно прилагането на различни критерии за характеристика на групите в обществото. Определящи за динамичната концепция на групата са действията на участниците в нея, а не толкова тяхната диспропорция във времето и пространството. При осъществяването на съвместни действия всеки участник в групата изпълнява различни функции според координацията в нея и индивидуалното си участие в разделянето на труда. Условие за координацията са взаимната отстъпчивост на участниците в групата, подчиняването на индивидуалните съждения, решения и постъпки в името на съвместното групово действие. Взаимното съгасие във всяка социална група, която се стреми да постигне определен краен резултат, се определя от очакванията, нормите и от ценностите, които управляват поведението на участниците  в съответната група. Успешното взаимодействие между всички тях зависи от степента на постигнатата социализация със същите тези очаквания, ценности и норми. Тяхното неспазване от отделните членове довежда до необходимостта от прилагането на някаква форма на социален контрол. Категорията на социалния контрол заема главно място в социологичните анализи. Г. Зимел още в началото на 20 век разглежда различните варианти на социален контрол в различните по размер групи. Разглеждан като коректив на ролевото поведение в групата, социалният контрол може да бъде интерпретиран и в една относителна опозиция на силовия коректив на социалното поведение.      За държавите, които преживяват последиците от радикалните социали промени, осъществени в края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век, важен проблем се явява разкриването на скритите механизми, включително и на различните форми на социалния контрол, с чиято помощ се осъществява ролевото поведение на членовете на групите, както и на неговите конкретни проявления в ежеднвието. Социално -дейностната интерпретация на комуникацията може да бъде категоризирана според типологията на социалната дейност на М. Вебер, който я разглежда като традиционна, афективна, ценностнорационална и целерационална дейност в контекста на съществуващите исторически и културни условия и взаимно обусловени връзки между групите и отделните им членове.      Традиционната дейност е форма на социалната комуникация, при което културното наследство на социалната група се предава на следващите поколения. В този случай целтта е предаване на натрупания опит и знания на младите хора. Традиционното извършване на обичаи и ритуали способства за бъдещото развитие на социалната група.     Пряката и авторитарната намеса в осъществяването на публичния дискурс може да бъде идентифицирана и като промяна в диспозиционната ситуация на административните, професионалните и саморегулиращите се фактори в социално организирания комуникационен процес. По този начин комуникацията в обществото може да бъде разглеждана като целерационално действие.     Разглеждана и като ценностнорационална дейност, тази намеса в комуникацията е опит за налагане на ,,ценностнорационалното господство’’ на доминиращите монархични, социалистически, егалитаристки и т.н. морални и политически ценности. Според Маккуейл дейността на средствата за масова комуникация е подчинена на действащата власт, а нападките срещу политиката и господстващите морални ценности са квалифицирани като криминални деяния.      Според съдържанието на афективната дейност, направлявана от емоционални състояния, афекти, чувства, отделни проявления на социалната комуникация могат да бъдат определени като ценностнорационално действие.      Голям интерес за изследователите представлява въпросът за това, как комуникационният акт или осъщественото комуникационно действие управлява поведението на индивидите в групите. Друг важен въпрос е как възниква самото нормативно - ценностно съдържание на комуникацията, как то се променя, разпространява и възприема от отделните индивиди. Отговорите на тези, а и на редица подобни въпроси насочват вниманието ни към разглеждането на същността на символа.      Символ е всеки произволен знак, който провокира определена, постоянна, непроменлива социална реакция. Той зависи единствено от консенсуса между хората в групата. Между символа и знака има връзка. Тя е проследена от Ч. Пирс, който отделя три класа знаци: знаци - икони, знаци - индекси, знаци - символи. Знаците - икони са свързани с означавания обект чрез формалното сходство или аналогията. Знаците –индекси биват два вида - истински и ,,дегенеративни’’. Истинските индекси предполагат екзистенциална връзка между знака и неговия обект, докато ,,дегенеративните’’ не се характеризират с подобна. Знаците - символи от своя страна осъществяват функцията си независимо от всякакво сходство или аналогия с обектите, които представляват, независимо от каквато и да била фактическа връзка с тях.      Е. Касирер определя думите като символи, които както знаците и сигналите принадлежат към два различни универсума на дискурса - сигналът е част от физическия свят на съществуването, докато символът е част от човешкия свят на знанието. Сигналите, дори когато са разбрани и са употребени като такива имат физическо или субстанционално битие, докато смволите притежават единствено функционална ценност. Хората контактуват помежду си с помоща на символи, като използват за това различните видове знаци. Физическата природа на знаците определя съществуването на различни символични начини за обмяната на представите, на идеите. В обмяната на знаците - символи между хората участват и средствата за масова комуникация. Членовете на различните групи чрез вербалната комуникация в ежедневието използват непрекъснато думите в качеството им на отделен знак – символ. Съществува определена взаимна връзка или форма на съответствие между използването на различните знаци от отделните хора и появата в тях на определена склонност, нагласа или някакви определени навици при тяхното възприемане. В такъв случай е възможно характеристиките на индивидуалното развитие на тези хора спрямо външната среда и по – нататъшното им взаимодействие с нея да се окажат и повлияни от осъществената преди това комуникация. Вербалната комуникация заема по - малка част дори от половината на общия обем на информацията, която членовете на групите обменят помежду си.      Как говорим, какво чуваме, какво виждаме, долавяме, усещаме, докосваме - всичко това наистина представлява и вокални жестове, но също така са и форми на невербална комуникация. В. Райнов предлага десет форми на подобна комуникация: телесен контакт, отстояние, опиентация, поява, поза, движения на главата, фациална експресия, жестове на тялото, поглед и невербални елементи на говора. Размяната на невербалните комуникационни съобщения сигнализира участниците в комуникацията най - вече за изпитваните от тях емоции, за настроенията, нагласите, очакванията и намеренията им. Невербалната комуникация има важно значение за човешката социализация .      Нормите, очакванията и ценностите в социалната група се предават между поколенията с помощта на знаците и символите. Това става възможно по пътя на усвояването от индивидите на традициите, обичаите, ритуалите на групата или чрез използването от тях на различни други знакови и символични системи, които служат за разпространение на определено мисловно значение или съдържаие. Особеностите на символичното предаване на нормите и ценностите в процесите на социално взаимодействие привличат вниманието на изследователите още от края на 19 и началото на 20 век.Те възприемат социализацията като основен социален роцес, по време на който индивидите се интегрират в социалните групи. Това е процес, който продължава през целия живот на индивида. Критична фаза е детството, по време на което детето интернализира ценностите, уменията и ролите, които формират неговата личност до интегрирането му в обществото. По време на този период човек придобива представа за собственото си Аз като личност чрез поведението и взаимодействието си с другите членове на групата като се научава да изпълнява различни роли, които му предлага обществото. За социализация говорим и тогава, когато един нов член се присъедини към съответната група.      ,,Аз-ът’’ на Мийд е усвоената от членовете на групата представа за реакциите на другите хора спрямо собственото им поведение. По този начин те не само придобиват представа за собствената си личност, но и една друга важна особеност: да се поставят на мястото на другите около тях и така да видят света такъв, какъвто той е в очите им. Така разбирана социализацията включва следните три системи: нормативна, която цели адаптацията от индивидите на целите, нормите и ценностите в обществото; открита и определяща различни социални възможности и позиции система; система от санкции, която включва и поощрения, и наказания.      Всички човешки групи имат проблеми. Някои от тях са свързани с оцеляването, с биологичното съществуване на човека. Други проблеми в групите възникват като резултат от съвместното съществуване на хората. Различните проблеми се разрешават по различен начин в човешките групи. Същото това разнообразие на решаването на проблемите определя и различията във формите на културата. Комуникацията и общуването според Соколов са породени ,,биопсихологически’’ и от социално -културни условия’’, които изискват непрекъсната обмяна на енергия и информация. Той различава три типа общуване и съответно три типа комуникация в обществото: традиционен, функционално - ролеви и личностен. И трите типа притежават антропологичен, социален, психологически и идеален смисъл. Общуването включва междуличностните контакти, отношения, взаимодействия между хората и развитите средства за културна комуникация.       Комуникацията сама за себе си, не може да съществува без хората. Благодарение на нея хората взаимодействат по между си с групите си и с обществото изобщо. Те си оказват взаимно въздействие, информират един, а друг ги възприема като достатъчно информирани. За да разберем процеса на човешката комуникация е необходимо първо да се разреши загадката, а именно как хората общуват помежду си ? Социалната комуникация може да бъде разглеждана поотделно в технически, интенционален и дейктически смисъл. Според Зимел и Тард тя е  част от социалното взаимодействие и е свързана със социално - психологическия контекст и мотивация на индивидите. Социалната комуникация може да бъде представена в релация със съдържанието на понятието общуване. Тогава е възможно тя да бъде интерпретирана като традиционна, личностна, функционално ролева със съответния социален, психологически и идеален смисъл. И не на последно място социалната комуникация може да бъде разгледана в съответствие с нейната същност, структура и динамични взаимни връзки между отделните и елементи, които отговаря на универсалната и функционалната роля и значение в живота на индивидите и на обществото изобщо.     Използвана литература: 1.Братанов, П. Моделиране в социалната комуникация. УИ „Неофит Рилски”, Благоевград,2006;                                            


Тагове:   пиар,   вестник,   бТВ,   социология,   медии,


Гласувай:
3


Вълнообразно


1. velichka84 - интересно
18.10.2010 13:24
интересно, но много дълго - копи пейст от учебник стр. 1. Интересно, но пък напиши и ти какво мислиш, каква литература препоръчваш по темата, защото някак си ни оставяш накрая с незадоволен интерес. Благодаря
цитирай
2. iliqnalazarova - мнооого интересно
22.10.2010 00:29
ами не е копи-пейст ,това е резюме на 5 глави от тази книга,които са около 60 страници ,ако не и повече ,а това определено не са 60 страници за да е копи-пейст,препоръ4вам на всички тази книга
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: iliqnalazarova
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 375752
Постинги: 87
Коментари: 59
Гласове: 119
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031