2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. bojil
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Масмедиите в кризисни ситуации
В последните години съществена е ролята на масмедиите в кризисни ситуации, това е проблем, който е относително нов за българската действителност. На него започва да се обръща внимание, макар и недостатъчно, с бума на развитие на самите масмедии, следствие от промените, започнали в края на 80-те години на завършилия 20 век. Аудиторията повишава потребностите си от информация и медиите съответно се активизират в предлагането на такава. Поради отсъствието на други източници на информация СМК дефинират реалността за публиката си. Пелед и Кац изучават необходимостта от информация на гражданите на Израел по време на война, което поставя страната в ситуация на национална криза. Те установяват твърде любопитни факти: мнозинството от израелските граждани – близо 90 %, смятат информацията по телевизията и радиото за високо надеждна по време на война. Доверието към медиите обаче рязко спада след ,,спиране на огъня’’ или след края на военната операция. Когато войниците се завръщат в страната, информацията, която те предоставят, се оказва значително по-надеждна за това какво се е случило. Нещо повече, получава се противоречие-разминаване между официално разпространяваните версии за събитията от страна на правителството чрез СМК и това, което споделят самите участници във войната. Изследователите установяват, че хората се обръщат към медиите не просто и само, за да получат информация по време на криза, но и поади далеч по-дълбоки психологични причини: да получат някаква сигурност в първите изключително тревожни дни в подобни ситуации. Нека напомним , че дефиницията за трудна ситуация включва неизвестност на един или повече фактори, определящи ситуацията. А вероятността за справяне със ситуациите корелира с равнището на нейната трудност. Вторият извод е, че начинът, по който медиите и съпътстващите ги слухове си взаимодействат в кризисни ситуации, ясно илюстрира необходимостта от изучаване на социалния контекст на масовата комуникация. Защото масовата комуникация се нуждае от промяна в периоди на конфликти и социално напрежение. Когато има проблеми в страната, по един или друг начин, те стават достояние на обществото. Ефектът от масмедиите обикновено е усилване на проблема чрез действия в две посоки: даване на подробна информация за проблема или фокусиране на общественото внимание върху отделни моменти от конфликта. По този начин масмедиите съдействат за по-бързото разрешаване на проблема или за неговото пренебрегване чрез намаляване предоставянето на информация за него, или и за двете заедно.
Как разбираме какво се е случило и какъв е обхватът на дадено социално събитие? Естествено, необходима ни е информация. А масмедиите са тези, които освен че бързо ни я предоставят, се опитват и да дефинират за аудиторията случилото се. Когато не успеем да си купим хляб в квартала, решаваме, че е случайност. Когато обаче чуем в новините, че се очертава недостиг на брашно и сме заплашени от криза, започваме да говорим и във всекидневните си разговори за криза. Ефектът от мултиплицирането на дадено събитие чрез включването му в новините може да предизвика в определен момент дори и паника. Например седмица преди 24 май 2001 година беше обявено и разпостранено по масмедиите, че ,,София ще осъмне без хляб на 24 май’’. Един от резултатите беше, че след празника се изхвърли огромно количество хляб от военно поделение, което се беше презапасило. Медиите могат да окажат и обратен ефект: да предпазят от възникването на насилие поради възможността за публичност на ситуацията. Например поради този факт законът разрешава филмиране на определени ситуации или непрекъснато заснемане с камери, което може да служи като доказателство за извършване на престъпления- охранителни камери в магазини, заснемане при даване на показания от следствени хора и т.н. Публичността може да изкривява събитията. Типичен е примрът с политическите митинги и демонстрациите. Показвани по най-разпространената масмедия-телевизията, броят на участниците може да ,,варира’’ от няколко хиляди до седетки хиляди. Конфликтите в обществото и националните кризи са екстремните моменти, в които обичайно се актуализира въпросът за това как се правят новини. Всичко, което се случва в социума, новина ли е? Могат да се очертаят три основни подхода към избора на събитията, които да бъдат представени като новини. Първият подход е ценностният. Журналистите сортират новините по ключови черти. Естествено, част от събитията са по-важни (по-ценни) като новини. Изследване на Галтунг и Рондж предлага набор с такива аспекти на новините, които са по-ценни от други. Според тези изследователи регионалното убийство е по-ценна новина за съответното съобщество, отколкото световната вест, че някой е извършил половината от заплануваното околосветско пътешествие. Вторият подход е дедуктивният. Холоран, Елиот и Мърдок, като изучават масовите демонстрации, стигат до извода, че журналистите подхождат към събитията, които отразяват, по начина, по който те предварително са структурирали света. Или именно така се формира и дедуктивната структура на медийните съобщения-от частното, индивидуалната система от възгледи на журналиста, към общото, обобщена интерпретация на социалнозначимото събитие. Последният, трери подход е транзитивният. Идеята на този подход е , че съществува взаимодействие между новинарските медии и определени сегменти от масовата аудитория. Това взаимодействие легитимира и контекста на съответната медия: тя се стреми да отразява събития, важни за нейната публика, която от своя страна, се опитва да подава на медията подобни събития. Или съществуват групи, чиито интереси са свързани с продущирането на новини. Стремежът е да се снабдява обществото с определени възгледи, убеждения и събития.
Използвана литература:
1. Стоицова Т., Лице в лице с медиите. Въведение в медийната психология, ,,Просвета’’, София, 2007Тагове: