Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08.2011 22:27 - С течение на времето кръвта и мръсотията сдобиват един и същи цвят
Автор: iliqnalazarova Категория: Лайфстайл   
Прочетен: 2457 Коментари: 0 Гласове:
3



Всички знамена, дори и най-значимите и чисти, са изцапани с кръв и мръсотия. Когато гледаш славните знамена, изложени  в музеите и в църквите, почитани като светини, пред които коленичиш в името на идеалите и мечтите си, не трябва да си правиш илюзии - онези кафеникави петна не са следи от ръжда, а остатъци от кръв и от мръсотия, в повечето случаи по-скоро от мръсотия, отколкото от кръв. Мръсотията на победените, на победителите, на добрите, на лошите, на героите, на човека, който е изтъкан от кръв и мръсотия. Където го има едното, за съжаление го има и другото, едното не може без другото. Естествено много зависи от количеството пролята кръв и изпръскана мръсотия - ако кръвта е повече от мръсотията, се пеят химни и се издигат монументи, ако мръсотията е повече от кръвта, се казва, че е скандално и се извършват ритуали за благоденствие. Но да се установи съотношението е невъзможно, тъй като с течение на времето кръвта и мръсотията придобиват един и същи цвят. А пък и на пръв поглед всички знамена са много чисти. За да разберем истината, трябва да разпитаме загиналите в името на идеалите, на мечтите, на мира, създанията, обиждани, оскърбявани, заблуждавани с претекста, че ще направят света още по-красив, и на базата на тези свидетелства да съставим статистика за безсрамията, за варварствата, за мръсотиите, представяни като доблест, милосърдие, чистота. В човешката история няма начинание, което да не е коствало проливането на кръв и мръсотия. По време на война, без значение дали се биеш от така наречената страна на добрите (добри за кого?) или от така наречената страна на лошите (лоши за кого?), не стреляш с карамфили. Стреляш с куршуми и бомби и убиваш невинни хора. В мирно време е същото, всяко велико геройство жъне безмилостно жертви и тежко им на героите, борещи се срещу змейове, тежко им на поетите, сражаващи се с вятърни мелници. Те са най-ужасните палачи, защото бидейки призвани да се принесат в саможертва и да страдат, не се колебаят да наложат саможертвата и страданието си на останалите. Като че ли едно изкоренено дърво не е толкова изкоренено, един отнесен покрив не е толкова отнесен, едно разбито сърце не е толкова разбито, щом целта е благородна, а резултатът положителен.
                 Из ,,Един мъж"" Орияна Фалачи

 



Гласувай:
3


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: iliqnalazarova
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 376558
Постинги: 87
Коментари: 59
Гласове: 119
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930