Багер   Преди няколко месеца Бойко Борисов шашна обкръжението на канцлера Ангела Меркел с непреводимата си реч. Едно от култовите му изказвания в Берлин бе относно съвместната му работа с Цветанов: “За първи път сега се пропукаха организираните групи и пропяха в арестите и отидоха и посочиха трупове. Отиват и показват: “Ей тука в тая ливада има труп, ей тука някъде го копахме”. Колегата Цветанов с един багер копае и вади трупове!”. Доста интересно го каза премиерът. След тази реч, багерът трайно навлезе в медийния свят. По новините гледаме Цветанов и другарчето му Бойко как оглеждат багери, после как ги купуват, а след това лъсват на първа страница на някой вестник с каски на главите яхнали чисто нов багер. Добре,че нашето премиерче е доцент преподавател в пожарната,та се изказва по този начин.Ако беше обикновен асистент, направо не ми се мисли,не само преводачите нямаше да го разбират ами и самите ние.А пък Цецко-багеристът на годината,смая целия български народ с тези разкопки.От тях ливадите заприличаха на минно поле.Но браво на човека,важното е,че с багера копае и вади трупове.То това му е работата.Още от пръв поглед се забелязва,че той не е роден за министър,а за общ работник.Но все пак, народът е казал:,,По-добре късно,от колкото никога’’.Важното е,че най-сетне си е намерил призванието.Е,вярно е,че багеристите взимат много по-малко от политиците,но такъв е животът. Като го гледам как копае нивите, си представям какво шоу ще бъде, ако го пуснем на стадиона - ще вади труп след труп, докато публиката гледа в захлас. А ако вземе да мине с багера през гробищата, направо ще ни разкатае фамилията. Толкова много ,,матрял’’ ще има, че дори и във филм на ужасите ще му завидят. Багери, трактори, валяци?! Живеем в нещо, което трудно подлежи на описание. Но все пак, не може да се отрече, че Бойко полага усилия. А пък и е забавно да имаме такъв премиер - поиграе някое друго мачле, вдигне някой друг купон с Ивана и Софка, а след това направи една - две визити, които няма как да минат без култова реплика от негова страна. Червено модифицираните го критикуват, че бил селянин, простак и редовно излагал родината. Е, не може без критика, това е ясно, но поне да бе основателна. Когато царят говореше на развален български, без никаква емоция, някой слушаше ли го? Когато Станишев, без капка житейски и мениджърски опит си мрънкаше под носа, подобно на сърдито и сополиво хлапе, на някой правеше ли му впечатление? Ами такова нещо не може да не се набие на очи, но никой не смееше и да гъкне, защото знаеше, че ще има последствия. А Бойко говори, както говорят британците - ясно и кратко, без помпозност, само че на български и поради това всички се шашкат. Станишев от една година се опитва да го имитира в това говорене- безуспешно и смешно. Защото е важно, не само какво, но и кой го казва! Бойко все още има доверието на хората - нещо, което Станишев никога не е имал. Имала е партията му, която е наследство от баща му! И точно тази партия, преди няколко месеца, Бат’ Бойко затрупа със своя багер и с помощта на българския народ. Но да се върнем на коментара на премиера:,,те ги зариват, ние ги разкопаваме’’. Тези думи ме навеждат на някой мисли и въпроси, като например: защо герберите не минат с багера и не омачкат малкото останали червени рози? Тогава наистина народът ще види, що за цвят е болшевишкото червено. Мисля си и се питам, защо момчето от мачлето не обърне багера и не копне около Гоце и компания? Може дори да свика многохилядна армия от селскостопански машини, с които да изравни със земята, не само барбекюто на Доган, но и сараите му. Да направи всичко това, ей така, за да види народа затъпен български, какво ще му бъде поразкопано или поприпомнено, защото всички ние имаме нужда от един багер, който от време на време, да прави по някоя копка, с която да ни напомня за всичко случващо се около нас.  

Госпожица Лазарова е пример за блестящ потенциал за политическата журналистика, защото есетата й са новаторски и не се страхува да изрази личното си мнение и да казва много истини... Тя е един бъдещ журналист, чиито глас заслужава да бъде чут. Пожелавам й много успехи и никога да не се отказва да следва мечтите си и винаги да казва това, което й е на душата.