През осемдесет и втора , Катето Евро, в ролята на Рени от ,,Оркестър без име’’,  каза:,,Сега ще изпея една песен за морето любовта и още нещо…’’.През две хиляди и десета тази култова фраза вече не върви.Любовта е захвърлена някъде там,под прашния сак ,с който преди двайсет години обикаляхме плажовете на Слънчев бряг,а морето,колкото и тъжно да звучи , го гледаме през крив макарон или в най-добрия случай ,само по телевизията.Преди около три години ,когато България влезе в евросъюза,всички ние с надежда погледнахме на утрешния ден.Мина година,минаха две,станаха три,но нищо.Европейският съюз това,европейският съюз онова ,евродепутатите пък друго ,а ние –българите,стоим като стадо овчици ,някой да ни метне фуражец и да ни залъже глада.Надявахме се да получим онзи еврошанс,който всички останали европейци имат,но уви.И после се чудим,защо българинът виси с часове в еврофутбола ,пие като смок  и чака да удари джакпота?Там той псува корумпираното до безобразие правителство,шайката алчни до безумие кметове и общинари ,както и тотално превъртелите инвеститори ,които успяха да превърнат райското кътче, наречено България ,в отблъскваща бетонена кочина.Но не може да се отрече ,че нашата родина е една от най-коментираните страни в европейския съюз.Чудя се как е възможно, една държава да се докара до такава разруха,без да са водени войни,без разрушителни земетресения или опустошителни цунамитa?А нашите политици гледат като препарирани ,гризат си ноктите и анализират причините за чудовищното оскотяване на народа.Няма ли най –после властимащите да спрат с пародиите  ,които разиграват пред нас ,от сорта на ,,Октопод’’ и ,,Недосегаемите’’.Може да живеем в една от най-бедните страни в еврозоната ,но не сме чак толкова глуповати.Всички ние сме гледали тези филми и отлично знаем ,какво се случва в тях.Но сценарият вече стана банален и  изгубихме интерес. Нагледахме се на мутренски изпълнения,смазваща простотия и безкрайна идиотщина ,докато изтрещялата ни държава стрижеше по най-бруталния начин милионното стадо българи,които отдавна са свикнали да бъдат  тъпкани,мачкани,унижавани и грабени.И как българинът да не роптае срещу всички европростотии ,с които го залъгват всеки изминал ден?Европейският стандарт на живот все още е непонятен и непостижим за българите.Това е реалността .Всички ние сме на това дередже  ,благодарение на безграничната човешка алчност,която досущ наподобява

злокачествен тумор ,който бавно,но сигурно унищожава всички нас.