Антируската позиция на един от най-неприятните комунистически диктатори-Николае Чаушеско –му издейства благоразположението на западните сили, докато през това време той тероризира и докарва до крайна бедност народа на Румъния. Стига до върха на партийната система,като тръгва от най-ниско ниво ,после използва тайната полиция ,за да се задържи на власт в продължение на десетилетия,докато най-накрая цялата комунистическа система около него се срива и румънците се разбунтуват. Срещу него е заведено дело, което е изключително спорно от юридическа гледна точка, в което е обвинен в престъпления срещу държавата, геноцид срещу собствения си народ, окриване на тайни сметки в чужди банки и „подкопаване на националната икономика“.Последвалата му екзекуция бележи края на революциите в страните от Източна Европа през 1989 г.       Николае Чаушеску е роден в бедно селско семейство в Скорничещ, окръг Олт, на 26 януари 1918 година.Когато е на 11 години се премества в румънската столица Букурещ, където започва да чиракува при един обущар. През 1932 година се присъединява към незаконната Румънска комунистическа партия, а на следващата година е арестуван за призоваване към стачка и разпространяване на подривна литература.След още два ареста през 1934 година е върнат обратно в родното си село, като официално е регистриран от властите като ,, опасен комунистически агитатор’’, както и за „активен разпространител на комунистически и антифашистки материали“ .Скоро обаче се появява отново в Букурещ и се заема с нелегална дейност, по време на която научава важни уроци за конспирациите и липсата на доверие. През 1936 година Николае е хвърлен в затвор само за комунисти, където чете усилено и си създава добри партийни връзки, въпреки че прави впечатление на отблъскваща личност с отмъстителен характер. През 1939 година за кратко време е на свобода и става секретар на Съюза на комунистическата младеж. През същата година той среща Елена Петреску, за която се жени по- късно. През 1940 година е арестуван и отново осъден ,а през 1943 г. е прехвърлен в затвора в Търгу Жиу, където се среща с комунистическия лидер Георге Георгиу – Деж ¹ ,който става негов покровител.През 1944 година успява да избяга, малко преди нападението на Съветските войски. Чаушеску вече е опитен и усърден партиен деец и независимо, че е от скоро партиен член, е изцяло отдаден на мисията да служи на държавата. През 1945 година става член на Централния комитет, по-късно е назначен за партиен комисар на родната си област, а след това е избран за член на румънския парламент – Великото народно събрание. През 1946 година се жени за Елена Петреску, която също е партиен член . Тя работи като секретар в Министерството на външните работи и хората, които я познават, я описват като вулгарна и глупава жена.      През 1948 година комунистите идват на власт и провъзгласяват Румъния за Народна република със сталинистка конституция. Чаушеску е назначен за заместник – министър на земеделието, а през 1950 година става ръководител на политическата служба в армията с чин генерал, въпреки че никога не е служил в армията. Георгиу – Деж, държавният глава по това време, назначава Чаушеску за секретар на Централния комитет на партията, само два месеца след елиминирането на „московската фракция“      ¹Георге Георгиу – Деж ( 1901 – 1965 ) – лидер на националистическата фракция на Румънската комунистическа партия ( РКП ) . След смъртта на Сталин Георгиу – Деж получава помоща на Хрушчов при отстраняване на ,,московската’’ фракция на РКП и е избран за секретар на РКП . Смятан е за основоположник на индустриализацията на Румъния и за човека, допринесъл значително за отделянето на страната от СССР.Издейства руската армия да бъде изведена от Румъния.
  водена от Ана Паукер. Този пост му позволява да набира партийни членове, верни само на него. През 1955 година се присъединява към Политическото бюро – висшия орган на комунистическата партия, отговарящ за вземането на най – важните решения.    Когато през 1965 година Георгиу – Деж умира, висшитепартийни членове избират Чаушеску за лидер главно защото критикува открито руснаците.Само три дни след смъртта на Георгиу-Деж, през март 1965 г., Николае поема поста генерален секретар на Румънската работническа партия (това е името на Румънската комунистическа партия по това време, след насилственото обединяване с крило на Социалдемократическата партия през 1948 г.). На 47 години Чаушеску става най – младият държавен глава в целия комунистически свят. Едно от първите неща, които прави Чаушеску с идването си на власт, е преименуването на РРП в Румънска комунистическа партия (РКП). Същевременно, той заявява, че Румъния е станала социалистическа страна и решава да смени официалното наименование на страната от Народна република в Социалистическа република Румъния. През 1967 г., Чаушеску става член на Държавния съвет, което укрепва позициите му във властта. Продължава да бъде антируски настроен и отказва да участва в дейността на Варшавския договор ¹ : критикува нахлуването в Чехословакия през 1968 година , признава Западна Германия и поддържа приятелски отношения с Израел след Шестдневната война ²  .Тези ходове го правят популярен у дома и в чужбина .Чаушеску става ключова фигура по време на Студената война , хвален от западните сили ,които поддържат независимата му политика. Репутацията му достига своя връх през 1969 година , когато американският президент Ричард Никсън посещава Румъния.      Въпреки че за чужденците Чаушеску е модерен либерал, румънците знаят по – добре какво е истинското положение. От самото начало на управлението си той налага желязна диктатура. Навсякъде из държавата са поставени подслушвателни устройства, които проверява от съседна на негвия кабинет стая. Скоро се отървава от един от потенциално опасните си съперници – Александру Драгичи, всезнаещият шеф на тайната полиция. Чаушеску хитро го отстранява, като реабилитира жертвите на свирепите чистки, които Драгичи е устройвал за Георгиу – Деж. Като се представя за либерал, Чаушеску съсредоточава в ръцете си повече власт. Основната упора на управлението му е създадената от него ужасяваща ,, Секуритате’’ ( Държавна сигурност) ³ , която отваря пощата, подслушва телефони, нахлува в домовете на хората, арестува и разпитва заподозрените и прави всичко това напълно безнаказано. В Румъния има повече тайни агенти на глава от населението , от колкото в която и да е друга комунистическа държава.         ¹ Варшавски договор – официално наречен ,, Договор за приятелство, съдействие и взаимопомощ’’ – военна организация на комунистическите страни в Европа. Основан е през 1955 година за противопоставяне на възприемания като заплаха съюз НАТО ( основан през 1949 година ). Договорът действа през Студената война . След рухването на комунизма и политическите промени в СССР страните започват да се оттеглят и през юни 1991 година е официално разпуснат . ² Шестдневната война – това е другото име, с което е известна Арабско - израелската война от 1967 година . Води се между Израел и арабските й съседки Египет, Йордания и Сирия от 5 юни до 10 юни 1967 година. От израелска гледна точка тя е превантивна военна кампания, целяща преустановяване на натиска на съседните арабски държави върху Израел и предпазване на еврейската държава от унищожаване. Израел побеждава , а последиците от войната пряко повлияват на днешната геополитическа ситуация в региона. ³Секуритате е една от най – големите тайни служби в Източния блок – според изчисленията е имала над11 000 агенти и половин милион информатори.


  Политическата идеология на Чаушеску не се характеризира с последователност, идеите му са странни и променливи. На партийната конференция през декември 1967 година Николае приема като целесъобразно съвместителство на номенклатурните кадри при заемането на партийни и държавни постове – генералният секретар е и председател на Държавния съвет (наред с другите му служби ) , а първите секретари на местните партийни комитети стават и председатели на изпълкомите на съответните народни съвети. С това срастването на партията с държавата става официално партийна политика .В последствие , след десетия конгрес на РКП ( август 1969 година ), по китайски модел в кадровата политика на Чаушеску се въвежда принципът на ротацията – висшите функционери заемат само по една служба във властта и периодически се сменят (за Чаушеску и за някои други лидери това не се отнася ) . В крайна сметка държавно – партийната номеклатура се разраства и изпада в пълна зависимост от ,,Първия’’ – благодатна почва за неговото безмерно възвеличаване и превръщане в култ. РКП вече не се смята за част от световното комунистическо движение – тя се обявява за самостоятелна политическа формация , която поема своята отговорност за съдбата на Румъния и на нейния народ. Тя вече не е ,,народна’’ , а социалистическа република . Има и нова конституция , приета на 21 август 1965 година от Великото национално събрание. Остава си обаче и по – нататък държава на ,,диктатурата на пролетариата’’. През тези години политиката на Чаушеску е описвана като ,,бясното управление’’ – той постоянно размества хората в правителството и прави безсмислени обиколки из страната, по време на които хиляди хора, дирижирани от тайните служби, го приветстват и възхваляват .      Чаушеску става все по – титаничен след посещението си в Китай и Северна Корея през 1971 годна. Културната революция на Мао и покорното население на Ким Ир Сен го вдъхновяват да въведе подобен модел и в своята страна. Той е завладян от идеята за пълно национално преустройство , залегнало в програмите на Корейската работническа партия и вече въведено е действие след културната революция в Киай. Веднага след завръщането си в страната Чаушеску започва реформирането на румънската система , повлиян от филосовията на президента Ким Ир Сен . На тази тема са преведени на румънски език множество книги . Известната фраза на Мао , че Китай е бяла страница , върху която той ще напише една от най – хубавите си поеми , със сигурност е в основата на очарованието , което маоизмът упражнява върху него. Първата проява на новата политика е една умалена Културна революция, която е насочена срещу интелектуалците, хипитата и западната музика. Броят на обитателите на затворите и психиатричните заведения се увеличава многократно. Обичайната практика е те да бъдат измъчвани и насилвани. От 1972 година Чаушеску започва да прилага проект за ,,систематизиране’’ на градските и селските населени места , чиято цел е да ,,хомогенизира’’ обществото и да ускори идването на Новия човек. Разпределено по възможно най – равномерен начин , населението трябва да бъде включено в нова тъкан от градове ( ,, агроградове’’ ) , което ще осигури сливането на града и селото . Проектът има за задача да премести 11 милиона селяни от техните родни места в 500 ,,агроиндустриални центрове’’ , където хората са наблъскани да живеят в грозни бетонни блокове. Този проект ,предвиждащ да освободи работна ръка за индустрията и да създаде повече обработваема земя, е крайно непопулярен сред народа и никога не бива осъществен напълно . Подобен проект унищожава някои от най – изящните исторически квартали на Букурещ, за да се освободи пространство ,на което е построен грандиозният Дом на народа ¹ :залите в него са с големината на футболни игрища , а коридорите са като просторни улици .Чаушеску провежда сталинистки кампании за повишаване индустриализацията на страната , но не постига никакви резултати : каналът от Дунав към Черно море е слабо използван , а неефективните заводи за стоманодобив консумират толкова много електричество , че на населението е забранено да използва електрически крушки от 40 вата.В същото време Елена Чаушеску започва да се самоизтъква – кариерата й минава от Централния комитет на партията и Политбюро до най- мощния пост като член на Изпълнителния комитет през 1977 година. Както децата й и близките й , които се изкачват по политическата стълбица заедно с нея , така и самата Елена няма никакви умения и квалификации. Чаушеску има осиновен син – Валентин Чаушеску ( р. 1948 година) , дъщеря Зоя Чаушеску ( 1 март 1949 – 20 ноември 2006 година ) и по – малък син Нику Чаушеску ( 1 септември 1951 – 25 септември 1996 година) . Официалната заплата на Николае е била 18 000 румънски леи ( приблизително 1 200 долара по курса за 1989 година ) . От тази сума Чаушеску внася по 5 000 леи всеки месец в Държавната спестовна каса на сметката на дъщеря си. Личната охрана на Чаушеску била сравнително малобройна - едва 40 души , и е отговаряла за всички членове на семейството му . Началникът на охраната Думитру Бурлан , твърди , че охраната е имала само два автомата. Твърди също, че Николае е смятал, че народът го обича и няма нужда от охрана. Според генерал Йон Михай Пачепа, бивш заместник – директор на ,, Секуритате’’ , Чаушеску не се е доверявал на никого, заради което повечето членове на неговото правителство и политбюро са били следени, а семейството му е било под постоянно електронно наблюдение.      През 1974 година Чаушеску е ,, избран’’ на нова длъжност - президент на Народна Република Румъния . Макар да е все по – нетолерантен и недоверчив спрямо всички , той се заобикаля с ласкатели и поставя началото на култ ² към личността си , какъвто няма в Европа от времето на смъртта на Сталин. В този контекст „пролетарските“ поети изиграват важна роля. Диктаторът е наречен „Геният на Карпатите“(на румънски: Geniul Carpaţilor), както и „великият водач“ (на румънски: marele conducător), а съпругата му, също толкова полуграмотна като него — „учен от световна величина“ и „любимата майка на народа“. Освен всичко това Николае се обявява и за ,, мечтателя архитект на бъдещето на нацията’’ и заедно с Елена и Комунистическата партия формира политическа триада, ръководеща държавата. Където и да отиде , го посрещат организирани от Секуритате митинги – хората са построени в редици , а работниците стоят начело на приветстващите го тълпи. Тези срещи с хората , по време на които Николае винаги държи реч , могат да продължат по цял ден и го оставят с впечатлението ,че народът му го боготвори .       ¹ Домът на народа – втората по големина административна сграда в света след Пентагона , с внушителните си размери : 270 м дължина , 240 м ширина , 86 м височина , 92 метра под земята. Има 12 надземни нива и 8 подземни ( 4 от които са използваеми , останалите в различна степен на изграждане ) . Най – големият коридор в сградата е дълък 150 метра , а най – голямата зала обхваща 200 м ² и е висока 16 метра. Има 1 100 помещения . Днес се нарича Палат на парламента . ² Чаушеску започва да се появява на публични места със скиптър в ръка като монарх .Подобни прояви карат художника Салвадор Дали да изпрати на дктатора ,, поздравителна’’ телеграма. Румънският печатен орган на комунистическата партия вестник ,, Скънтея’’ ( на румънски  Sconteia - ,,Искра’’ ) не схваща ироничния тон и публикува целия текст на телеграмата.          Външната политика е продължение на усилията на администрациятана Георге Г. Деж за постигане на еманципация и независимост на Румъния по отношение на Съветския съюз и страните съюзнички от Варшавския договор. Един от основните принципи , на които се позовава румънското партийно и държавно ръководство , е принципът за ненамеса във вътрешните работи на други държави . Този принцип обаче влиза в явно противоречие с ,, Доктрината Брежнев’’ , по силата на която Съветският съюз има право да се намесва във вътрешните работи на съюзниците ( сателитите ) , когато комунистическата система там бъде застрашена. Такъв случай възниква през 1968 година във връзка с т. нар. Пражка пролет : съветските ръководители , а с тях и тези от България , Унгария , Полша и ГДР , смятат , че е застрашена комунистическата система в Чехословакия и стоварват свои войски там , а Румъния е против и не участва . Това повишава имиджа на Чаушеску в САЩ и в други западни страни . На посещение в Букурещ Николае Чаушеску приема Вили Брант , генерал Дьо Гол , Густав Хайнеман    ( президент на Германия ) , Голда Мейр ( премиер на Израел ) и други държавни ръководители на западни страни . Самият Чаушеску често пътува, посещава САЩ , произнася реч в ООН и т. н . Симпатиите на Запада към Румъния нарастват , през 1975 година американският президент Джералд Форд посещава Букурещ , САЩ дават на страната правото да се ползва от клаузата на най – облагодетелствана нация , разширяват се румънските търговски връзки и се получават кредити . През 1971 година Румъния е приета в ГАТТ ( общо споразумение за тарифи и търговия ) , през 1972 година влиза в Международния валутен фонд , а през 1978 година английската кралица го удостоява с рицарска титла. Кулминацията на ,, любовната’’ му афера със Запада е през 1978 година , когато Николае Чаушеску е на държавно посещение при английската кралица Елизабет II .Румънският президент е приет в Бъкингамския дворец, в английския парламент и на Даунинг стрийт № 10 ( където се помещава резиденцията на министър – председателя ) , но кралицата не остава особено очарована, когато нейният гост настоява храната му да бъде предварително опитана от специалните му дегустатори и мие ръцете си със спирт след всеки физически контакт . Чаушеску допълнително влушава впечатлението , когато заедно с целия си антураж се изнася в кралските градини , тъй като подозира , че отредените му стаи се подслушват.      Чаушеску поддържа курс на привидна независимост от Москва и от повечето страни от комунистическия блок . Румъния е една от двете социалистически страни , участвали в Олимпийските игри в Лос Анджелис в САЩ през 1984 година , които са бойкотирани от Източния блок . Отново Румъния е единствената социалистическа страна по това време , която поддържа дипломатически връзки с Европейския съюз ( ЕС ) . Договор, включващ Румъния в списъка на страните , с които ЕС поддържа привилегировани отношения , е подписан през 1974 година , а през 1980 година е подписан договор за обмен на промишлена продукция между Румъния и Европейския съюз . Въпреки независимия си вътрешнополитически курс , Чаушеску упорито се съпротивлява на каквито и да е либерални действия във вътрешен план.      През 80 –те години , след идването на Михаил Горбачов на власт в Съветския съюз , опозицията на Чаушеску срещу съветската линия е продиктувана основно от нежеланието му да приеме курса на гласност. Тайната полиция на Николае Чаушеску – Секуритате , продължава с драконовския си контрол над информационните медии и задушава в зародиш всеки опит за свободно изразяване на мнение и за вътрешна опозиция . Румънската национална телевизия излъчва до 1989 година едва по няколко часа на ден черно – бяла програма . Румънците от южната част на страната , които имат технически възможности да прихващат програмата на Българската национална телевизия , я взимат като едно от малкото средства за ,, връзка със света’’ .     Въпреки диктаторския режим, заявяваната независимост от Москва води до благосклонността ( не безкористна ) на Запада. Режимът на Чаушеску получава значителни заеми за изпълнение на икономическите си програми . Заемите обаче нарастват неимоверно . Чаушеску вижда опасността от фалит на страната и провежда референдум, резултат от който е въвеждането в конституцията на забрана да се взимат нови външни заеми ( тази точка от конституцията на Румъния е първата , която е отменена , при това без референдум , след свалянето на режима на Чаушеску ) . През последните години на управлението си Чаушеску решава външният дълг на страната да бъде изплатен на всяка цена. За целта, огромна част от селскостопанската и промишлената продукция на страната отива за износ, а населението остава без най-елементарни средства за съществуване.Пълното изплащане на външния дълг, на стойност 60 милиарда леи ( грубо около 3,5 милиарда долара ) приключва през лятото на 1989 г., няколко месеца преди падането на режима . А до тогава румънците живеят на тъмно и студено заради въведения режим на тока , а през това време Николае Чаушеску тъне в лукс . Румънският президент притежава 40 резиденции , най – любимата му е тази в Снагов , близо до Букурещ , където е погребан граф Дракула. Държавните служители също не са пощадени от налудничавите му идеи : ежедневно са подлагани на всевъзможни медицински прегледи и всеки , на когото е открито и най – незначителното заболяване , е уволняван . Чаушеску е краен хипохондрик , но макар че страда от хроничен диабет , не позволява на лекарите си да го лекуват . Влошаващото му се здравословно състояние може би е отговорно до някаква степен и за все по – странното му поведение. Румънският народ живее под пълен контрол и постоянно наблюдение . Една от проявите на тази тирания е заповедта от 1983 година , според която всеки , който притежава пишеща машина , е длъжен да я регистрира в полицията,  да обясни от къде я има , с каква цел я използва и да остави мостри от шрифта й .                  Междувременно Чаушеску назначава членовете на семейството си , начело с Елена Чаушеску , на ключови ръководни постове . По време на „Епохата на Чаушеску“, Румъния става четвъртият по обем в Европа износител на оръжие. Въпреки това, диктаторът мечтае да стане нобелов лауреат за мир. Воден от това си желание, той полага големи усилия да посредничи в израелско — палестинския конфликт ( Румъния е единствената държава , поддържаща официални връзки и с двете воюващи страни ) . Нещо повече — през ’ 80 - те години Чаушеску организира референдум за намаляването на личния състав на румънската армия с 5% . Пак през същия период множество „народни митинги“ в подкрепа на световния мир са свиквани редовно по инициатива на диктатора .      През 80 – те Чаушеску започва износ на голяма част от държавната , земеделската и индустриалната продукция с цел изплащане на дълговете . Като резултат местните запаси намаляват и животът на обикновения румънски гражданин се превръща в битка за оцеляване . Въвеждат се купонна система за храна , режим на електричеството , газта и парното . Жизненият стандарт постепенно намалява . Продуктите от първа необходимост стават все по - недостъпни в магазините . Официалното обяснение е ,че държавата изплаща своите дългове и народът трябва да потърпи смирено в името на висшата цел , която е очаквано да бъде постигната за кратък период от време . Дългът е напълно изплатен през лятото на 1989 година , но износът продължава до революцията през декември . Социалната политика на режима на Чаушеску има значителен принос към утежняването на състоянието в страната. Насилственото увеличаване на „естествения“ прираст на населението в продължение на десетилетия е един от основните приоритети на режима. Със серия от укази през 1966 г. се забраняват контрацептивите и абортите . Абортите са разрешени само при извънредни   обстоятелства - опасност за живота на майката, изнасилване, кръвосмешение, вероятност за генетично заболяване на плода, при жени с поне 4 деца или над 45 години. Получаването на развод става трудно, налагат се данъци на бездетните двойки. Същевременно многодетните майки ползват значителни привилегии. Жените с 10 или повече деца са отличавани като „майки-героини“ и получават като подарък от държавата автомобил „ARO“, правото на безплатен железопътен превоз, както и безплатна почивка в санаториум. Докато прирастът на населението се поддържа изкуствено, бедността, забраната на сексуалното образование и забраната на контрацепцията водят до изключително висока детска смъртност, както и до висока смъртност при жените вследствие усложнения при раждане и незаконни аборти. Хиляди нежелани деца са изоставяни в държавни домове , където условията са нехуманни. Друг елемент на „социалната“ политика на Чаушеску е отказът му да приеме факта, че епидемията от СПИН се разраства в Румъния. През "80-те години в Румъния не се правят тестове за СПИН на кръводарителите. Това, както и използването на нестерилни игли за кръвопреливане извеждат страната на второ място в Европа по брой на деца, заразени с HIV-вируса в края на 20 век .      През 1987 година със сила е потушена стачка на работниците от Брашов срещу режима на Чаушеску . Те нападат партийния комитет в града и разграбват складове и магазини ; румънски емигранти на Запад алармират световната общественост за на рушаването на човешките права в родината им ; румънски писатели и общественици настояват пред партийно – държавното ръководство за провеждане на реформи и протестират против полицейските преследвания на инакомислещите ; бивши и настоящи партийни дейци искат оставката на Чаушеску и се обединяват във Фронт за национално спасение . Срещу режима остро реагира и западът . Особена възбуда предизвиква намерението на румънския диктатор да ,, систематизира’’ румънските села. С този въпрос се занимава Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа, а в някои западни държави възниква и движение против принудителното разселване на населението . През 1989 година Чаушеску е все по – изолиран в социалистическия лагер. През август 1989 година той предлага да се проведе среща на върха , за да бъдат обсъдени проблемите на източноевропейския комунизъм и за защита на социализма в тези страни . Тази среща обаче е отхвърлена както от страните членки на Варшавския договор ,така и от Китай.      През 1989 година Чаушеску като че ли изцяло игнорира бедственото положение на страната. Докато хората чакат на километрични опашки пред опразнените магазини за хранителни стоки , Националната телевизия излъчва кадри , в които диктаторът посещава специално подготвени за случая магазини , където стоките по рафтовете ,,преливат’’ . Специални контингенти с храна са доставяни в магазините за неговите визити , дори угоен добитък е транспортиран до ферми в другия край на страната. Някои хора вярват , че Николае не е имал представа какво се случва в страната . Опитите да му се връчат петиции и писма с оплаквания по време на визитите му из страната завършват с неуспех , тъй като те не достигат до него . В речите си Чаушеску неведнъж споменава ,, безпрецедентно високото жизнено равнище’’ , постигнато през неговото управление . Твърденията му без покритие са в жестоко противоречие с ежедневното съществуване на румънския народ .На четиринадесетия Конгрес на РКП през ноември 1989 година Чаушеску е избран отново за партиен и държавен ръководител с още 5 – годишен мандат .      Кървавите събития от Тимишоара и Букурещ през декември 1989 година намират кулминацията си в падането на Чаушеску и на комунистическия режим . Опитът на режима да прогони унгарския реформистки пастор Ласло Тьокеш от жилището му в Тимишоара с мотива , че проповядвал етническа омраза , среща съпротивата на негвите енориаши , които правят жива верига около дома му в знак на протест . Към тях се присъединяват и румънски студенти , а демонстрацията за кратко време се разраства в протест срещу комунистическия режим .Части от армията , милицията и Държавна сигурност ( Секуритате ) обграждат митинга на 17 декември 1989 година и откриват огън по протестиращите .      На 18 декември 1989 година Чаушеску заминава на официално посещение в Иран , оставяйки на съпругата си Елена и на сътрудниците си да се справят с протестите в Тимишоара . Бунтът обаче се разраства . След връщането си в страната на 20 декември Николае държи реч от телевизионно студио , оборудвано в сградата на Централния комитет на РКП , в който обявява събитията в Тимишоара за опит на чужди държави да се намесят във вътрешните работи на Румъния и за посегателство на суверенитета й . До изявлението на Чаушеску официалните медии стриктно избягват каквото и да е споменаване на  събитията в Тимишоара , като единствените източници на информация, достъпни за румънците , са чуждестранните Радио Свободна Европа и Гласът на Америка .      ,, Народен митинг’’ в подкрепа на режима е организиран за следващия ден – 21 декември , пред сградата на ЦК на РКП . Митингът обаче се обръща срещу режима . Семейство Чаушеску , изненадано от хода на събитията , не успява да овладее масовото недоволство и се оттегля в сградата на ЦК на РПК .      Населението на столицата се събира в центъра , където се сблъсква с военни и милиционерски подразделения . Строят се импровизирани барикади . Силите на реда обаче са многочислени и добре въоръжени и успяват да превземат барикадите и да арестуват стотици от протестиращите . Въпреки че телевизионната програма е прекъсната , безпомощната и неадекватна реакция на Николае Чаушеску е видяна в цялата страна . До сутринта на 22 декември протестите се разпространяват из всички големи градове на Румъния .      Смъртта на министъра на отбраната на Румъния Василе Миля ,настъпила при подозрителни обстоятелства , е обявена на 22 декември по всички национални радио – и телевизионни станции . Веднага след обявяването й се провежда извънредно заседание на Изпълнителния политически комитет на РКП , ръководено от Чаушеску , което решава диктаторът да поеме лично ръководството на армията . Чаушеску прави още един неуспешен опит да произнесе реч пред хората , събрани пред седалището на Централния комитет на РКП . Протестиращите обаче насилват вратите и проникват в сградата , при което на Николае и Елена Чаушеску им остава само възможността да избягат с вертолет , който ги очаква на покрива на постройката .      Точният начин , по който се развиват събитията от 21 – 22 декември 1989 година , довели до падането на комунистическия режим в Румъния , и досега не е напълно изяснен. Широко разпространено е мнението , споделяно и от висшия офицер от Секуритате Филип Теодореску , че група заговорници – генерали от Секуритате , са се възползвали от събитията от 16 – 22 декември , за да извършат държавен певрат . Друг офицер от Секуритате – полковник Димитру Бурлан твърди , че държавен преврат е планиран още от 1982 година и е трябвало да бъде осъществен по Нова година 1989 – 1990 . Заради неочакваното развитие на събитията планът е бил спонтанно пригоден към новите условия . Министърът на отбраната генерал Миля е бил убит от заговорниците , тъй като е отказал да им сътрудничи , или е бил убит от хора , верни на Чаушеску , защото е отказал да разпореди на армията да открие огън по протестиращите. И до сега не се знае дали този заговор е съществувал реално . Алтернативни теории гласят , че събитията от декември 1989 година са резултат от действията на военни , които са се опитали да ,, яхнат вълната’’ на народното недоволство , за да вземат властта за себе си .      Според Бурлан ръководители на съзаклятието са генералите Стънкулеску и Нягое – близки сътрудници на диктатора и негови съветници по въпросите за сигурността . Бурлан твърди , че генерал Стънкулеску е човекът , убедил Чаушеску да свика митинга от 21 декември пред седалището на Централния комитет , където предварително са подготвени дистанционно управляеми оръжия , за да бъдат използвани срещу протестиращите . Те трябвало да стрелят по хората , докато внедрени провокатори викат антикомунистически лозонги , за да се предизвика паника . Същевременно по мегафони трябвало да се заяви , че войници на Чаушеску стрелят по хората и така диктаторът да бъде компрометиран завинаги .      На 22 декември 1989 година армията остава без главнокомандващ , тъй като Чаушеску е избягал , а министърът е убит . Военното ръководство на Букурещ заповядва на войските да се присъединят към демонстрантите . Филип Теодореску твърди , че различни военни подразделения са били изпращани да се бият едно срещу друго от ръководителите на заговора с предтекста , че различни стратегически обекти като столичното международно летище са били завзети от ,, терористи’’ . Целта на тези действия била да се уплаши населението и да се привлече армията на страната на конспираторите . Общото мнение е , че наистина е имало терористични актове , но в основата на повечето е стояло тоталното объркване . Самоличността на така наречените ,, терористи’’ не е установена и досега.      На 22 декември 1989 година Николае и Елена Чаушеску напускат столицата на борда на вертолет и се отправят към резиденцията на Чаушеску в Снагов , от там поемат за Търговище . Близо до Търговище те изоставят хеликоптера , тъй като им е наредено от армията да кацнат . Качват се на автостоп в кола . Заловени са от милиционерите и са предадени на военните власти . Едва на 25-ти сутринта, след като ги отвеждат в едно помещение на казармата, където ги чака полеви съд, разбират, че нещата са фатални. Но и до последния момент съпрузите не са предполагали, че ще бъдат екзекутирани. Убийството им е заснето с камера, но по телевизиите тогава е излъчен съкратен запис. Съдът е необичаен с факта, че служебният адвокат на диктаторското семейство вместо да ги защитава сътрудничи с желание на прокурора. Полковник Бурлан твърди, че при екзекуцията генерал Виктор Стънкулеску окуражава войниците от наказателния взвод с думите: ,,Хич да не ви е жал, имат два милиарда леи в банковите сметки!“. По семейство Чаушеску е стреляно в момента , в който те се появяват пред войниците , без да е спазена процедурата , според която трябва да бъдат вързани и с превръзка на очите. Специално създадена парламентарна комисия от румънски депутати установява през 2002 година, че семейство Чаушеску са нямали нито лея или долар в чужди сметки, а палатите, в които са живели, са били изцяло държавна собственост и на свое име не са имали дори апартамент.      Общо 1104 жертви е взела революцията в Румъния, като 162 от тях са загинали в началото на протестите (преди 22 декември). 3352 души са ранени по време на преврата. След освобождаването от комунизма, постепенно Румъния заживява демократично, като в страната навлизат куп инвестиции. Голяма помощ оказва Франция. Диктаторът остава страната си без външен дълг и с много добре развито селско стопанство и вътрешно производство, което позволява на румънците бързо да стъпят на краката си. Изненадващо за всички обаче, се наблюдава и скръб по Николае Чаушеску. Дори 20 години след разстрела на диктатора и съпругата му Елена, на гроба на семейството непрекъснато има цветя.                    Използвана литература:   1.     Манчев , Кръстьо, ,,История на балканските народи (1945-1990)’’ , Парадигма , 2006 . 2.     Суле , Жан – Франсоа , ,,Изтория на Източна Европа от Втората световна война до наши дни’’ , Лира Принт , 2007. 3.     Куртоа , Стефан , ,,Черната книга накомунизма’’ , втора част , Прозорец , 2004. 4.     Сървис , Робърт , ,,Другаритя – световна история на комунизма’’ , ИК ,,БАРД’’ ООД , 2008. 5.     http://www.ceausescu.org/ceausescu_texts/revolution/trial-eng.htm 6.     http://www.duel.ru/199603/?3_3_2  

Г-жо, истината за управлението на Чаушеску и особено за неговия край е много сложна. Информацията в Уикипедия е първа стъпко, но по-скоро може да Ви обърка, отколкото да Ви изясни реалните събития. Нека Ви предложа един документален филм за Чаушеску - има го и в Ю туб. Ето Ви линк: http://www.youtube.com/watch?v=yF-LSrsd0fw
С уважение: Доц. д-р Кирил Шопов

Благодаря!!!Прав сте и точно за това съм се осланяла на информацията не само в сайтовете, но и в редица книги. Филмът е доста интересен-гледала съм го и го препоръчвам на всички, които се интересуват от темата.